ОТКРОВЕНИЯ Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ПОЧТЕНОСТ

Защо точно сега изплува в съзнанието ми? Ще отворя тълковния речник да си припомня точното съдържание на забравената, а може и не съществуваща за мнозина дума. Изглежда морално-етичните категории стават все по-малко познати. Това е валидно за демократизиращата се България. Забравени тенденциозно от мнозина и непознати за подрастващите. Най-страшното е, че младите няма от кого да се научат на тези морално-етични категории, които са основа на духовното възпитание. Всъщност, има ли възпитание у нас? Можем ли да говорим за духовно такова? В европейските страни възпитанието е масовост, простотията - изключение. При нас, за съжаление, е точно обратното. Променяме бита, но на духовността не обръщаме внимание -тялото да е добре, духовното - кучета го яли. ...още


ГОЛЯМАТА ВЪПРОСИТЕЛНА
ПРЕД ЧЕРВЕНИТЕ

Насрочена е отчетно-изборната конференция на Общинската организация на Българската социалистическа партия за 9 октомври. Работна група от Централата на „Позитано“ 20 участва както в заседанието на Общинския съвет, насрочил конференцията, така и в отчетните събрания на основните организации.
Конференцията ще изслуша отчет за работата на местната структура, на контролната комисия, на общинските съветници и ще избере нов общински съвет и председател на организацията.
В една зала, благодарение на бездейното наблюдение от страна на Центъра, ще стоят обезоръжени и безволеви всички - виновни и невинни, но грешни до един. ...още


ПСИХОЛОГЪТ
НА ВРАЧАНСКИТЕ ТВОРЦИ

Няма го. Угасна, но все още е в устата на хората. Говорят всевъзможни неща - и бивалици и небивалици - без да го познават. Без да знаят, че селянчето от Охрид, както обичаше сам да се нарича, е постигнало всичко само. Имало е вътрешната необходимост за това – да се самообразова. Отрудените му родители били хора със селски манталитет (така той ги окачествяваше). Няма да забравя констатацията на покойната негова колежка Гина Васкова - „той е повече врачанин от некой шовинисти врачани“. Рядко имаше човек от духовната сфера, когото да не познаваше. Не само ги познаваше, имаше становище за реалните им творчески възможности. Конкретно цитираше - кой какво е създал и как то е било оценено от експертите. Казвал ми е как се е борил с властимащи, за да имат творците нормални битови условия, да могат да творят. ...още


БЕЛЕЖИТ,
АКО СИ ПЛАТИШ…

Преди дни получихме следната покана от ръководството на Висша книжовна школа "Сириус 4" - Велико Търново:
"Уважаеми…,
Предстои издаването на първата у нас Българска журналистическа енциклопедия. Изданието ще бъде луксозно, илюстровано и с обем от около 800 страници. Ще бъдат включени енциклопедически познания за журналистическата наука, както и биографична информация за водещи съвременни български журналисти с висок принос в управлението на държавата и признати в обществото. ...още


КОЕ Е ВАЖНО ДА СЪХРАНИМ?

След тежка операция се възстановявах, а синът и дъщерята току ме насилваха: хайде на кафе, на топъл шоколад, на слънце… И тръгвахме към кафето пред читалище "Развитие", на улицата, на онeзи няколко маси, които предобедното слънце огряваше обилно и царствено.
На връщане минавахме все край сградата на някогашния КДК или към някогашното гнездо на писателите и алманах "Околчица". И си спомних скоро прелистен стар бележник със запис на ето този текст на руския писател Василий Суриков: "Като пристигнах в Москва просто бях спасен. Старата мая, както Толстой казваше, втаса. Паметници, площади - те ми дадоха онази обстановка, в която можех да вместя сибирските си впечатления.
Гледах паметниците като живи хора: вие сте чували, вие сте свидетели"…
В тези, сега "спящи" къщи и помещения - в едната М,tel - ци са поставили постоянни щори - да не се вижда нищо вътре, а и от вътре навън, собственикът на прекупената сграда в центъра на града явно получава добър наем, какво го интересува какво е било, в другата - някогашната къща на алманах "Околчица" и на врачанските писатели - сега е направена "изложбичка"…. - но никой не влиза да я види. Колко пъти да минем на ден - все е заключена вратата… ...още

 


ЧЕРВЕНОТО МЪЛЧАНИЕ

ГЕРБ поиска Сметната палата да провери работата на бившия Министерски съвет. Червените депутати подкрепиха това предложение. Преди още Сметната палата да е извършила проверка, хората на Бойко Борисов започнаха да говорят за престъпления, за огромни загуби, за престъпно поведение на министри и пр. Въпросът е - защо БСП мълчи? ...още


Tattoo You:
Art And The Needle In Bulgaria

“Whenever I go anywhere today, and wear short sleeves, you can be certain for some sort of reaction. Here in Bulgaria, tattoos on women are not considered that great, well only if you are foreign — and then I guess you can get away with anything! People stare, and friends have fallen about laughing. I’ve seen people almost walking into lamp posts and falling off bikes, staring at my tattoos on my arm. People double take, grab my arm, want to photograph it. Some would probably be happy to saw it off if they could — and have it stuffed on their sideboard.
Ok so my tattoos are different, yes and that’s what I like, after all, all my life I have strived to be that little bit different. I mean, why would anyone want to be like anyone else?? And I write about haunted houses and take people on tours of graveyards….I guess that’s not your normal British womans’ occupation. So here I am, after spending 18 months living in Bulgaria, and what do I have to show for it. Well I have some of the best artwork ever…….tattooed on my left arm for EVER! ...more


НАГРАДЕНИ И НАГРАЖДАВАЩИ

Голямо говорене изговориха съветниците и голямо писане изписаха вестниците за удостоените със званието Почетен гражданин на Враца и за носителите на Наградата на Враца. Преди удостоените да знаят, преди наградите да са връчени. Какво бе станало?
Комисията по наградите не взема решение за удостояване със званието Почетен гражданин на актьора Краси Радков. Управляващите внасят предложението и Общинския съвет удостоява артиста със званието. И да не се види някаква преднамереност - внасят всички предложения, неприети от комисията: за Епархийският хор "Св. Софроний Врачански, за Красимир Данов - директор на СОУ"Отец Паисий", за журналиста Кирил Андровски. Разбира се - Общинският съвет не приема решение за тях - те са внесени "за очи".
От Комисията са обидени - защо Общинският съвет ги е избрал, след като не се съобразява с решенията им. Не обезсмисля ли се, наистина, избора на Комисия по наградите? ...още


С ДОСТОЙНСТВОТО
НА БЛАГОРОДНИК

"Ти не можеш да бъдеш фотограф. Ти си пиян, едва ходиш, а искаш да снимаш. Махни се, не ни пречи, има кой да ни снима" - тези думи изрекли абитуриенти на любителят фотограф Тони Дуковски, любител, който прави снимки на професионално ниво. Той ги повтаря с болка и сълзи в очите. А искал да снима абитуриентите безплатно. Вярвам му. Искал е със снимките да почувства техния празник, да сподели радостта им, да им пожелае от сърце попътен вятър. ...още

 


ПОДВЕЖДАНЕТО

В миналия брой съобщихме за подадената оставка от заместник кмета по строителството Иван Иванов. И за обяснението му, че са имали договорка, когато работата в общината започне да пречи на бизнеса на фирмата му - да си отиде. С настъпването на финансовата криза бил настъпил този момент. Не можел господин заместник-кметът "да подведе 65 човека, работещи за него."
Добре, питаме ние, до сега работата в общината като не е била пречка за бизнеса му - помагала ли му е? И колко е етично да бъдеш някъде само докато на теб, на интереса или "бизнеса" ти е добре?
Има и последващ въпрос: Как издигаме на толкова отговорна длъжност хора, които "не могат да подведат 65 човека", работещи за тях, а могат да "подведат" населението на цяла община? Защото и общината е "изоставена" в момент, в който настъпва финансовата криза.

САМОДЕЙНИТЕ
ИНИЦИАТИВИ

Областният управител д-р Антонио Георгиев лансира идеята за построяването на "паметен монумент" на Милин камък, мястото, където Ботевата чета води най-голямата и кръво- пролитна битка, и където падат убити много четници. Създаден бе и Инициативен комитет.
Идеята е чудесна.
Но защо смущава съобщението в днешния брой на вестника ни (виж стр. 2), че "изработването на проекта за паметника е безплатно". И още, че срока за приключване на този проект е до края на месец февруари.
Толкова ли е лесно създаването на такъв "паметен монумент"?
И защо не се обявява конкурс между скулпторите и архитектите, а се декларира, че "желание за проектиране изявиха инж. Веселин Ружеков", който е подкрепял много инициативи на Националната фондация "Христо Ботев" и арх. Валери Маринов от Враца." Това, че господин инж. Ружеков е подкрепял инициативи на фондация "Хр. Ботев" е чудесно, но то не може да е доказателство, че именно на този и единствено на този творец трябва да се възложи проектирането на паметника. Дори е притиснителен текста, че "двамата ще изготвят проект за визията на мемориалния комплекс и прилежащата му инфраструктура".
Паметниците на места като Милин камък, изключително важни за националната ни история, трябва да са дело на най-добрите творци на България, защитили се при пълна откритост, на конкурсни начала и при широко обществено обсъждане.

Владимир ПЕТКОВ


КОЕ БЕ “УСПЕШНОТО”
ЗА БСП ?

Да сте виждали един петел, дето стъпва напето из българското политическо дворище? Един такъв гиздав, гащат, герест и златоперест. Гребенът му червен, гащите му алени...
Според други очевидци и тънки познавачи на политическата фауна, петелът изобщо не е петел, а щраус. Суетен, самовлюбен, надменен и високомерен, забол глава в политическото гюбре...

Велислава Дърева

Постепенното, но пък постоянно отслабване на общинската организация на БСП от 2003 г. насам определени лица се опитват да представят като "успех" с единствената цел - да запазят собствените си позиции и положение. И докато те гарантират личния си успех, "успехите" на организацията я поставят във все по-незавидно положение.
Врачанското ръководство на БСП отчете като успешно времето от Деветнадесетата до Двадесетата си отчетна конференция. В какво видя ръководството успеха?
На изборите за Европарламент социалистите отстъпиха първенствуващото си място на новосъздадената партия ГЕРБ. През 2007 г. БСП загуби изборите за кмет на Враца и завоюва 8 от 37-те места в местния парламент.
Какво последва? От общинската администрация подадоха оставка, напуснаха или бяха "освободени" почти всички социалисти.
Постепенното, но пък постоянно отслабване на общинската организация на БСП от 2003 г. насам определени лица се опитват да представят като "успех" с единствената цел - да запазят собствените си позиции и положение. И докато те гарантират личния си успех, "успехите" на организацията я поставят във все по-незавидно положение.

Вл. ПЕТКОВ


Едно към едно

КАКА ПЕНКА - ВРАЧАНСКИЯТ
БСП ОРИЕНТИР

Предлагаме, едно към едно, думите на председателя на Общинския съвет на БСП - Враца Димитър Гъндев пред журналисти, след XX Отчетно-изборна конференция.

Интересни изказвания направиха много хора. Аз лично бях много приятно изненадан от съдържанието, особено в първата си част, на изказването на, ние тука си й казваме Мами, нали, на Пенка Горанова, партиен секретар на "Горуня"… Значи, това е една женица, която 40 години работи в Текстилния комбинат, много отрудена, живее много труден реален живот, нали, жената, пенсионерка е, и тя ме изненада и за това ще помоля… от протокола да го извадиме това изказване, да го чуя още веднъж за дълбочината, в първата си част, на мисленето. Нали, оставям нейната емоция, която тя изрази след това… Но тя каза няколко неща, които, дет се казва, аз съм ги чувал от стратезите на партията. А леля Пенка си е, нали, Мами дет й казват всички в партийната организация, човек, който цял живот се е трудил. Тя не се е занимавала с организационно-политическа дейност. Така, за мен… Ами вижте, трябва да ви го покажа самото изказване. Тя направи една (с пет думи) дисекция на реалното състояние на партията, човешки, във Враца, нали. Който е бил от вас и я е чул, не може да не му е направило впечатление… Трудно ми е да го предам… Аз съм още така под емоцията на цялото събитие, и последващия ден Димитровден, така че не мога да предам нейните думи, а не искам аз да преразказвам… Просто нейните думи ми направиха впечатление… Аз бях изненадан. Аз очаквах от нея, че ще има стихове, нали, както тя е свикнала да прави, други неща… Не. Тя влезе директно (и беше много кратка) с проблемите на партията, каза ги, след това се обърна към д-р Банков, който аз мисля че говори от сърце и той вижда проблемите на партията каквито ги вижда, но тя му зададе въпроса, образно казано, за това - да, ти си много прав, като говориш с болка за партията, но какво направи? Нали, това е втория проблем, който много ме вълнува - съответствието между думите и делата на всеки един от нас. Трябва да има. Ако не в 100 процента, то в значителна степен, защото от тука нататък знаете в каква ситуация изпадаме, не само в партийния, но и в реалния живот и аз съм помолил хората, с които работим, това да го има…

 


НАЧАЛОТО Е ПОСТАВЕНО

Не може началото на възраждането на врачанската духовност да не се коментира. То бе поставено на светла дата - 1 ноември, деня на будителите, в историческо място - Етнографския музей (някога, в турско, женски метох - сиреч училище) - пълна лекционна зала с представители на стари врачански родове, журналисти, свещеници, членове на държавния архив. Буди недоумение отсъствието на представители от врачанските административни институции… ...още


НЕЗАВИСИМОСТТА - АЛТЕРНАТИВА
НА ПАРТИЙНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ

На 22 ноември се навършват 100 години от обявяването независимостта на България.
Ден на равносметка и размисъл. Тежко е в една демократизираща се България да чувстваш, че губиш своята независимост. Партиите и новоизлюпилите се богаташи да определят параметрите на твоето съществуване. Да искаш, а да не можеш, защото други те задушават и тъпчат. Двадесет години се коват законите на демокрацията, в резултат на което сме на едно от последните места в Европа по жизнен стандарт. Рационалните закони и умелите ръководства на правителствата ни докараха до тук. Правят се само козметични промени. Никой, обаче, не иска да промени избирателния закон. Не е в интерес на партиите.
А хората искат друго. ...още


ТЪРСЕТЕ ХОРАТА
НЕ САМО ПРЕД ИЗБОРИ

Врачанинът с основание е индиферентен. Политическите сили напълно се изолираха от него. Търсят го само, когато има избори.
Друг е въпроса има ли във Враца политически сили.
Остава Общинският съвет да подаде ръка на съгражданите ни. Местното самоуправление предполага участие на гражданите в него. Не са един или два проблемите, които могат да се поставят - чистота, здравеопазване, икономика, селско стопанство, култура. Диалог между Общинския съвет и гражданите е повече от необходим. ...още


ОСЕМ ОТ ДЕСЕТ

През седмицата БТV и нейните разследващи журналисти Миролюба Бенатова, Иван Серафимов и Стоян Георгиев направиха Враца център на вниманието. Не за проведените Ботеви дни, не като туристическа дистинация, не като град на някогашни химици, текстилци, машиностроители, леяри. А като град, от където се контролира разпространението на наркотици в Северна България.
Изнесено бе, че групировка от града ни, ръководена от врачанин с прякор Пръча, е отговорна за разпространението на дрогата от Видин до Велико Търново. За групировката са работили и мездренчаните Венелин (с прякор Енчо Мафията), Никола (Колчо) и Калин (Кичо), които търгуват с женска плът.
"В нашия малък град - цитират местни жители разследващите журналисти - се случват много странни неща. Има едни хора, които си плащат на полицията и те дърпат момичета, карат ги да работят като проститутки".
Успяли, докато "разбридали" случая софийските колеги, да се снабдят с дрога "в кафето срещу хотел "Хемус"". ...още


ВСЕНАРОДНО ЛИ Е
ВСЕНАРОДНОТО ПОКЛОНЕНИЕ
НА 2 ЮНИ?

Миналата година един от участниците в кръгла маса "Север" на в."Зов за истина" ни молеше да направим така, че "да се чуе неодобрението ни около уж Всенародното второюнско честване."
36-годишният Боби Георгиев се възмущаваше:
"В годините на промяната се промени отношението към този ден. Вече студентите не идват на "Околчица", където звучеше тяхната студентска клетва. Не идват от военните поделения, които носят името на "Христо Ботев". Не идва Българска телевизия, поради което Всенародното поклонение се превърна в поклонение на врачани пред подвига на Христо Ботев, неговата чета и падналите за свободата на Отечеството.

Държавници, политици, народни избраници се изсипват на 1 юни - за Тържествената заря, тук ги хващат обективите на телевизионните камери. На "всенародното тържество" на 2 юни ги няма. Тържеството се предава във Враца от частна телевизия, а държавната (и обичаща да я наричаме обществена ) телевизия я няма. Но до колко е държавна и обществена, щом не отразява подвига на втория от великите българи! Иначе, за родните политически бездария, за мутри и мафиоти - телевизионно време колкото щеш.
Настоявайте това да се промени. Вие можете да кажете къде искате да отидат парите от вашите данъци."
Никой не го чу. Тази година картината се усложни - нямаше предаване дори на Врачанската кабелна телевизия. Нямаше нито един високопоставен държавник. ...още


НЕ ТРЯБВА ДА ИМ ПРОСТИМ!

При лични нападки не е редно да сме маниакално злопаметни и на много хора, засегнали ни по един или друг начин, можем да простим. Но, когато става дума за нашия град, трябва да сме непреклонни. Затова никога не бива да простим на:
Пеко Таков - за отнемането от нашия окръг и присламчването към Червенобрежка община на Койнаре и околните села. Това бе типична "партизанщина" в най-лошия смисъл на думата.
Тодор Живков - за натрапването на чуждоименната Монтана (син му се водеше оттам депутат) като обединен областен център вместо Враца - най-значимият град на Северозапада.
Петър Стоянов и Иван Костов - за узаконяването на анексията на Кнежа и селата й от плевенчани.
Румен Петков и Найден Зеленогорски - подбудителите на гореспоменатата акция с подмамването на кнежанските ръководители.
Симеон Сакскобургготски - направил заради прозвището на един от синовете си регионален икономически център Видин, най-немощният в стопанско отношение от трите града.
Ако някой от настоящите и бъдещите политици накърни достойнството на Враца, също трябва да бъде заклеймен.

Димитър ТАНОВ


ЗА ДУХОВНОТО
ВЪЗРАЖДАНЕ
НА ВРАЦА

Враца е град с традиции в областта на културата. Била е духовен лидер на Северозапада. Била... Минало свършено - с тъга констатират мнозина.
Духовното минало винаги се помни. Ала как да стане действащо настояще, как да прерасне в перспективно бъдеще?
Не са един и двама творците, изграждали духовния облик на града ни. Творци изоставени и вече непотребни, напълно изолирани. А това са хора с опит, с доказани възможности. Защо не се търсят? Недоумявам...
Творчеството е доказано можене в дадено духовно направление. То няма политическа украсеност. Така могат да го "украсят" само действащите администратори.
Длъжни сме да се върнем към духовното можене - толкова е необходимо сега на Враца! Трябва да възродим духовното минало на града ни - в името на подрастващите, в името на града ни!
Каня всички, млади и стари, бивши и настоящи дейци на културата на събеседване по този въпрос. Убеден съм, че и медиите няма да останат равнодушни.
Морален дълг е да възродим врачанските културни традиции в името на духовното величие на града ни от близкото минало.

Инициатор на идеята
за духовно възраждане на Враца
Иван УЗУНОВ


"UBI BENE, IBI PATRIA"*

Спомних си тази пра- стара латинска мъдрост по няколко повода тези дни.
Един провалил се тукашен политик наляво и надясно се хвали: "А са посегнали на училището ни, а съм насъскал съселяните си да минем към съседната община."
Друг пък смени всякакви партии и понеже не можа на местните избори да стане съветник, сега злобее ли злобее към всички деяния на общинската управа. Не, че тя няма трески за дялане, но да отричаш безпардонно всичко, само защото ти не си във властта, е, меко казано, подло. ...още


М О Н Ч О

- очерк -

Мончо е роден в 1944 година, четвъртата година от най-страшната, най-жестоката и разрушителна световна война. Годината, в която уличният певец Никола Парушев на своята хармоника свиреше и пееше - Рим, Берлин и Токио скоро ще наложат нов ред на Земята. А Втората световна обедини толкова различните Сталин, Чърчил, Труман в борбата срещу кафявата чума.
Родителите на Мончо са от малкото планинско селце Очин дол, загнездено в една от многобройните пазви на Врачанския балкан. Доста мъже от Очин дол бяха миньори, много семейства слязоха от Балкана, закупиха земи в най-северните част на врачанското землище, заселиха се в красивата местност Каров дол, обградена от пъстри ливади.
Пастирско било детството му - пасял овцете и козите на баща си, катерел се по дърветата да бърка в птичите гнезда за яйца. По големината, цвета и петната по тях определял кой птица ги е снела. Но веднъж бръкнал в голямо гнездо, а там мътел сокол. Ноктите му така се врязали в ръката на Мончо, че по едно чудо не откъснали пръста му. Но белега и досега си личи...
Сутрин, с децата от Каров дол, извървявал три километра пеша до училището в село Лиляче, след обяд се връщал. Така всеки ден - в дъжд, вятър, студ и пек. Завършва с отличие. После учи в текстилния техникум във Враца. Задомва се, сдобива се с челяд, тръгва по обектите. Цели петнадесет години работи в АЕЦ -Козлодуй.
Външно Мончо е най-обикновен - среден на ръст, средна пълнота, средно продълговато лице. Това, което го отличава, е острият му поглед, енергичната стъпка, голямата любознателност. Бива го и кое пипнал, е пипнато. Мераклия. Практичен. Прекалено честен. Неговата особена сила - любовта към природата, към планината. Навярно тя идва от планинския му Очиндолски род. Двадесет и пет години е водач на екскурзионни групи в планините. В тях - хора всякакви: работници, учители, инженери, лекари... Младежи, жени, ученици, но и възрастни хора. Мончо знае отлично туристическите пътеки и върховете на Рила, Пирин, Родопите, обходил ги е с раница на гърба. Знае езерата в тези планини, знае къде расте еделвайса.
Знае и е ходил в къщата на Вапцаров. Бил е в родното село на Яне Сандански - Влахи. Знае скалата, лобно място на Вела Пеева.
И български, но и чуждестранни туристи го търсят за информация и съвет.
Той винаги е отпред, действителен водач на групата. Почивките - на строго определено време. Храненето - по точен график. В часовете за отдих е душата на компанията. Разказва с гордост, че в неговата група младежи са намерили своето човешко щастие - завързват дружба, пламва любов, стига се до женитба. Благодарни са му Ивайло от Габаре, работещ в АЕЦ и учителката Деяна, Венци от Брусарци и съпругата му Поля от Монтана...
Жената на Мончо е прекрасна - физически и духовно. Тя е с него и в планинските маршрути. Пословично скромна и пословично трудолюбива. Кротка като калинка-малинка и уважителна до Бога.
Цяло съкровище е и албумът на Мончо - заснети са върхове, скали, падини, езера, Великата рилска пустиня, заслони, хижи, паметници, черкви и манастири. Стотици са уловените мигове по маршрутите с хора с раници на гърба. Чудните мигове... Нима не е чудо кристално чистият планински въздух, водата от бликащите планински извори, погледа от покорения връх надолу!...
В хубавата ни планинска България сигурно има много, а дано да стават и още повече хората като Мончо.

Константин ПЕТКОВ - СТЕП


ЖИВОПИСНИЯТ БИСЕР - ”ВРАТЦАТА”

два ли има любител на природната хубост, който да не изпитва възторг и възхищение от скалното ждрело Вратцата - причудливото природно образувание в югозападната част на Враца, на малко разстояние от старинния квартал Кемера.
На площ от около два хектара се издигат страховити скали, с импозантен красив вид, а под тях се вие забързаната към полето река Лева. Окото не може да обхване цялата величествена панорама. Сърцето трепва от гледката и от легендите, които се мълвят. ...още

 


НЕ УБИВАЙТЕ УМОРЕНИТЕ
СТАРИ КОНЕ!

Преди местните избори миналата есен много ме подразни срещнатият в пресата, уж шеговит, израз: "Ако искате да не победят комунистите, скрийте личните карти на дядо си и баба си!" Приех го като лична обида - нали съм вече млад дядо. Защо?
Първо. Една стара сентенция ни учи, че няма начин да се живее дълго, ако човек не достигне до старостта. А старостта, освен с многото жизнен опит, ни дарява и с дълга памет - че много от нещата, които стари и новоизпечени политици ни представят за новаторски и оригинални, вече са пробвани. Или, както учи Библията, "Няма нищо ново под слънцето." Това е първата полза от дългия жизнен път.
Второ. Солженицин в своята "Ракова болница" ни напомня, че човек не живее повече, ако живее по-дълго. Да, младият глупак просто се превръща в стар глупак. Но от математиката знаем, че изключенията не отменят правилото. А правилото е: "За мъдрост трябват ум и жизнен опит."
Трето. Сега конкретно за нашенските условия. Какво стана в България през последните 18 и кусур години? Да си припомним накратко. Почна се с една кръгла маса, като решенията после се оказа, че са вземани не край, а под нея. Сетне дойде една нежелана власт, свалена от едно недоказано и до днес, повикване на танкове. Следващите победиха "с малко, но завинаги". Това "завинаги" се оказа далеч по-кратко от хилядолетния Хитлеров райх, но стори много поразии. Под благородния призив за ликвидиране тоталитарните остатъци бяха бастисани селскостопански сгради, машини и животни. За преходните временни правителства не ми се говори - повече или по-малко те позакърпиха нещата. Когато "столетницата" се върна пак на власт, дойде страшната инфлация и с нея прочутата Виденова икономическа зима. С бая демократични средства (включително атака на Парламента) Виденов бе свален и дойде Костов с много надежди за истинска промяна. За да си отиде безславно и той, след като не послуша съвета "Кажи си, Иване!" за "приятелските сини кръгове". За т.н. "цар" (в кавички, защото в една република цар е единствено историческа титла) ще напомня само за прословутите му 800 дни, през които ни "оправи". Сега имаме нова управляваща коалиция и нови млади, жадни за власт, партии. Коалицията се крепи все още, воювайки с учители, лекари, животновъди и други стачкуващи от една страна, а от друга - с двете млади партии, които се ползват от неуспехите й и всячески я притискат.
Какво следва като извод? Това, че всички досегашни партии се изредиха да ни управляват и се провалиха. Но и това, че в новите партии се оказа, че има, освен годни и искрено желаещи промяна политици, и много, провалени преди, откровени аутсайдери, а най-лошото, и не малко бивши агенти на службите за сигурност. Това тревожи. И хората с много опит и неувяхнала памет са твърде скептични и често гласуват или по инерция (за "нашите", които и да са те), или просто на пук.
Затова призовавам: Нека наблюдаваме внимателно всички стъпки на политиците ни, а не с лека ръка да виним старите хора за скептицизма им към "революционните" промени.

Димитър МАРКОВ


95 години от започването на Балканската война

ПОМОГНА НИ РУСИЯ

При започването на Балканската война (1912-1913 г.) България не разполага с достатъчно въоръжение и снаряжение, както и с офицерски състав. Разчетите показват, че не достигат 4488 офицери. Поради широката популярност на войната сред европейската общественост, от редица страни се записват доброволци. От Русия пристигат 46 офицери, от които 5 старши и 12 летци и авиомеханици. В състава на македоно-одринското опълчение се бият 82-ма доброволци руснаци.
В началото на войната българското правителство получава от Русия 100 000 платнища за войнишки палатки, 190 000 шинели и 80 000 чифта ботуши, а през време на примирието - още 302 560 шинели, 234 899 кожухчета, 105 046 панталони, 75 000 куртки и друго имущество. На 18 декември 1912 г. за нуждите на българската армия, Русия доставя 70 000 нови берданови пушки със 7 250 000 патрона на стойност 3 000 000 лв.
Правителството и командването не били взели необходимите мерки за снабдяване на армията с достатъчно продоволствени и фуражни припаси. Тези мирновременни недостатъци в снабдяването на армията особено тежко се почувствали при започването и се засилили в хода на войната. За това способстват и обстоятелствата, че армията е отдалечена от пределите на страната, лошото състояние на пътната мрежа и слаборазвитият железопътен транспорт. Някои съединения почувствали голям недостиг от продоволствие и запаси. Личният състав на 3-та пехотна дивизия в продължение на 5 денонощия не получил нито троха хляб. Около 60-65% от животните станали почти негодни за впрягане (единствената теглителна сила били воловете и конете).
В този критичен момент пак идва помощта на Русия. На 6 декември 1912 г. на пристанище Дедеагач пристигат 9 руски кораба с 1 200 000 кг брашно, 3 200 000 кг овес, 750 000 кг ечемик и други фуражи. Без тези доставки нашите войскови части и съединения при Чаталджа и Булаир са застрашени от глад. През януари 1913 г. от Русия са доставени 5000 тона въглища за българските железници. По това време Русия също изпитва нужда от въглища и за да задоволи нуждите ни, внася от Англия. На пристанище Дедеагач руски параход стоварва хиляди лични превързочни пакета и 1 000 000 консерви. Руският червен кръст изпраща за фронта 2 457 коли с хранителни припаси и 180 коли с медицински материали. Материалната помощ на руското правителство за военните ни нужди възлиза на 10 000 000 златни рубли, равняващи се на 27 000 000 български лева. Освен това, за да респектира противниците на балканските държави, воюващи срещу Турция, Русия задържа под знамената около 300 000 -на армия, което отежнява държавния й бюджет.
Появилите се на фронта епидемии, особено холерата, изваждат от строя около 60 000 войници. За ограничаване заразите в България пристигат 49 чуждестранни медицински мисии, от които 16 са руски. Личният състав на тези мисии е 625 човека, от които 273 са руснаци. Чуждестранните мисии със собствени средства разгръщат 1 687 легла, от които 965 са на руската мисия.
На лозенградския фронт действат пет санитарни руски мисии. Руски болници са разкрити в София, Ямбол, Търново, Свиленград, Нови Любимец, Пловдив, Пазарджик, Бургас и Карнобат.
Помощта на Руския червен кръст през Балканската война е израз на искрените чувства на руския народ, без чиято безкористна помощ не биха били възможни победите на българската армия в Балканската война.

О.з. полковник
Пирин ВАЧЕВ


ВОЙНИКО, БРАТКО МОЙ

Зная те, войнико, от читанките - в стародавни времена Хан Аспарух, синът на Кубрат, те довел тук на прашни стремена. При Върбица, Клокотница и Ахелой византийци си ломил, край Босфора сам Роман ти сторил поклон, а на Шипка с кръвта си защитил правото на България да я има.
Зная те от разказите на дядо, повече с ореола на мъченик, отколкото на рицар - измъчен, гладен, уморен, със скъсан шинел, брадясал и изпит от холера и тиф, залегнал със заредена пушка в заледен окоп.
Зная те от песните и приказките на баба. Люти са били клетвите към българските душмани, с любов обгърнати заръките и молитвите на българската майка юнашка.
Зная те от войнишкия огън през зимните вечери, запял български песни за жетварки и пластачки с бели забрадки, левент орачи и косачи, за вехти войводи и хайдути.
Зная те от зова на бойната тръба с българското "Напред, на нож!" и "Ура-а-а!" да превземаш Люлебургаз и Одрин, Чаталджа и Петра, от Сливница, където бели преспи вечно покриват войнишкото гробище...
Зная те, разярен, с щик и приклад да спасяваш символа на честта, доблестта и славата - бойното знаме. И за чест то, българското бойно знаме, не е попадало във вражи ръце.
Зная те да побеждаваш хитлеристките орди на Остри връх, Косово поле, Ниш, Прокупле, Копоаник планина, Драва и Мур, чиито води потекоха обагрени със славянска кръв...
И отново имаше недопети песни край войнишките огньове в мразовитите мартенски нощи, имаше недописани писма до майки и бащи, невести и невръстни дечица, до любими. Имаше мъка и двадесетгодишни с побелели коси...
И сега българското войнишко гробище в Унгария ни смразява с безмълвието си. Смразяват майчините сълзи, свитите бащини сърца, вдовишките забрадки и сирашката мъка!
Зная те, войнико, от мирните дни - застанал пред бойното знаме - да даваш клетва за вярност към род и родина.
Зная те от учебните полигони, стрелбища, походни колони, от небесните простори и морските дълбини, където се учеше да побеждаваш врага, да защитаваш свободата, да държиш барута сух.
Зная те, войнико! Четири десетилетия бяхме един до друг.
Коленича пред теб, български войнико, както пред Милин Камък и Околчица, пред Баташката църква, Шипка, Сливница и Харкани.
Войнико, братко мой! Тежка мъка ме разяжда, че второ десетилетие мъже, наричащи себе си демократи и родолюбци, незнаещи що е войнишка рейка, не слагали стоманена каска, не виждали танков люк, не чували артилерийски салют, не участвали в бойна верига, не усещали мокра партенка и прогизнала от пот рубашка, и кокетни дами, до казармен портал не идвали, те учат на войниклък!...
Войнико, братко мой! Да коленичим пред паметта на падналите българи в неравен бой, да се вслушаме в техния завет: "Обичай майка България, както ние я обичахме и умирахме за нея, за чест и слава на бъдните поколения!"
И пред нищо друго да не коленичим.

о.з. полковник Пирин ВАЧЕВ


АКТУАЛНАТА МАЖОРИТАРНОСТ

Изборите за общински съветници приключиха. Местният парламент ще бъде отново чисто партиен. Независимите кандидати за общински съветници останаха извън борда. Законът бе против тях. Излъга ги. Даде отново превес на партиите. Враца бе един от градовете с най-много кандидати за независими общински съветници - десет. Болшинството от тях бяха авторитети в професията си, доказали се специалисти. Бяха обществено значими, популярни сред обществото. Не случайно общо събраха над 3000 гласове - 9% от гласувалите за общински съветници. Ако бяха обвързани в движение, голяма част от тях щяха да бъдат съветници. Дори и двама да бяха станали, партийното статукво при вземане на решение щеше да бъде разбито. Независимият център щеше да бъде реално, обективно водещ в политиката на общинския съвет.
Щеше, но не би.
Поздравявам неуспелите колеги независими кандидати за общински съветници - заради тяхната смелост да тръгнат сами и да се борят за промяна на партийната законодателна местна политика. Благодаря на всички избиратели, които подкрепиха нас - независимите кандидат-съветници! Със своя вот те доказаха, че партийността почва постепенно да загубва значението си. Българските партии постепенно девалвират. Едва ли тази партийност скоро ще добие европейски параметри. А докато това стане, мажоритарността ще става все по-популярна. Мажоритарността като самостоятелност и като партийно явление.
За кандидатите за независими съветници местните избори ‘2007 приключиха с чест. Още един път благодаря на 3000-те гласоподаватели гласували за нас.

Иван УЗУНОВ,
магистър-фармацевт,
не успял
кандидат за независим
общински съветник
за пети
пореден мандат


НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ

Политическите партии, движения и коалиции имат номера, изтеглени с жребий от РИК на 1. 10. 2007 г. С тези номера те ще участват в местните избори на 28 октомври. Номерата бяха оповестени от средствата за масова информация. Не така стои въпроса с кандидатите за независими общински съветници. Съгласно избирателния закон те получават номера по реда на постъпване на документите в РИК. Нито една медия не пожела да съобщи техните номера. Може би големият брой независими кандидати е причина за това неоповестяване. Но така се получи една информационна затъмненост на независимостта.
Кандидатите за независими общински съветници са принудени сами да оповестяват номерата си. А още преди седмица се знаеха номерата на партиите, движенията и коалициите. С едни гърди те са напред още в началото на предизборната борба.
Това ли е равнопоставеността между партийност и независимост? Законът така е преценил - факт неоспорим. Но масмедиите съзнателно или не дадоха предимство на партийността. Не уважиха мажоритарността като нов елемент в бъдещото местно самоуправление.
Личностите са създали историята. Личностите ще променят и местното самоуправление.

Иван УЗУНОВ,
магистър - фармацевт


ЗАВЛАДЯВАЩАТА НИ
НЕЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Преди две години изключиха от БСП Румен Стоманярски, председател на Общинската организация в периода 1991- 95 г., кмет на Община Враца 1995 - 2003 г.
Постъпиха с него по Сталински - против уставните правила: изключиха го без да го поканят да присъства на събранието и без да го изслушат.
Той научи за наказанието си от вестниците.
Кой го изключи? - Тези, който Стоманярски спаси, заедно с партията, в годините 1991-1999 г. ...още


НА КОГО ДА СЕ ДОВЕРИМ?
КОЙ Е ДОБРИЯ СТОПАНИН?

Председателят на Общинския и на Областния съвет на БСП, депутатът Димитър Гъндев се кандидатира и за кмет на Община Враца.
Защо?
Този въпрос не може да не бъде зададен, след случилото се през 2003 г. Тогава Общинският съвет на БСП направи висока оценка за работата на кмета, покойния Румен Стоманярски. "Това е най-достойния и най-избираемия кмет от общинските кметове" - твърдеше председателят на Общинската организация Димитър Гъндев. И както направиха висока оценка на Стоманярски, и както председателят твърдеше казаното по-горе, изведнъж той, Димитър Гъндев, се кандидатира за кмет. Пленумът на Общинската организация със 19 на 17 гласове предпочете Стоманярски пред председателя си Гъндев. И тогава се състоя

циркът, след който организацията не може
да се изправи на крака

и до ден днешен. Инициативен комитет, воден от членове на Изпълнителното бюро на БСП, издигна кандидатурата на инж. Войслав Бубев. Гъндев ходеше на митингите и събранията и повтаряше че Стоманярски е "най-достойният, най-доказалият се и най-избираем кмет", а тайно подкрепяше другия щаб. Там отиде и неговата секретарка, и най-близките до него членове на Изпълнителното бюро. Гъндев съзнателно саботираше работата на предизборния щаб на БСП. Знае се дори как се търсеше съдействието на инспектора на ВС за Врачанска област, за да се осигури печата на Общинския съвет на БСП за документите пред Общинската избирателна комисия.
Тогава се нанесе

най-сериозния удар върху единството
на Врачанската организация.

По-голямата част от подготвените и уважавани в своите области специалисти бяха отстранени от дейността на организацията. Отстранена беше и онази група социалисти, която спаси и опази партийната организация в първите години след промяната. Тези, които им "раздадоха правосъдие", се бяха изпокрили по време на "синия смерч" и изпълзяха когато хоризонтът стана безоблачен. София гледаше отвисоко и със затворени очи на ставащото. Междувременно, на изборите за евродепутати, врачанската организация постигна най-ниските резултати, които някога са давани за БСП. Сривът бе невероятен. ...още


ВАЗОВИЯТ МУЗЕЕН КЪТ

В Черепиш човек остава възхитен не само от дивната природна красота и очарованието на страховитите бели скали, но и от богатите традиции на Светата обител - Черепишкия манастир. Много са забележителностите в привлекателния църковен комплекс. Сред тях е новооткрития музеен кът на патриарха на българската литература, народния поет Иван Вазов, обзаведен по инициатива и с благослова на Врачанския митрополит Калиник. ...още

 


ПАТРИОТЪТ ИВАН ДЕВЕТИ

Изминаха 100 години от рождението на Иван Павлов Денев (Девети). Той е роден в живописната долина образувана от Веслешките дялове Странъта и Странище, разположени между Мездра и Роман, в с. Горна Бешовица, жителите на което винаги са били крепост на българщината.
Трудно е да се пише за Иван Павлов, тъй като животът му бе сравнително кратък, наситен с много лишения и изпитания, така характерни за всеки революционер.
Иван Павлов завършва основно образование в родното село, гимназия - във Враца и София. През 1928 г. е приет за член на РМС, а през 1929 г. е съден по процеса на "17-те ремсисти" и прекарва шест месеца в Софийския затвор. Изключен е от всички гимназии в България. След излизането си от затвора се завръща в родния край и през 1929 г. е става член на БКП., а по-късно - секретар на партийната организация в Горна Бешовица. Избран е и за член на Районния комитет - Мездра. Така попада в средата на Цоло Кръстев, ИванТодоров (Горуня), Динко Петров, Захари Вачев, Въто Илиев, под чието влияние расте и се оформя като човек и борец. Изкарва прехраната си като строителен работник, установява контакти с много хора на физическия труд. ..още


ДАЛЕЧЕ ОТ ЕВРОПА

Законът за местните избори е вече факт. Принципът за уседналост не бе приет. Не бе възприет и принципът за преференциалност при подбора на кандидати за общински съветници. Законът на практика не се промени. Изборният туризъм си остана действащ. Той ще има преимуществено значение при избор на кмет в районите с различни етноси. Пропорционалността в листите за кандидат-съветници отново се запази. Тя ще осигури лидерите и "заслужилите деятели" на партиите пак да бъдат в местните парламенти, ще запази жестокостта в борбата за първите места в листите на кандидат-съветниците. При новият стар закон за предстоящите местни избори трябва да се реагира според специфичните политически особености на всяка община. Думата трябва да има общинския електорат. Всяка политическа сила в дадена община има своите поддръжници. Редно е партията на общо събрание с електората си да обяви имената на кандидат-съветниците. Електоратът да подреди имената в листата. Досега листите се редяха в местните партийни централи под наблюдението и застъпничеството на висши партийни деятели от национален мащаб. Партиите би следвало да имат едни и същи кардинални критерии при подбора на кандидатите за съветници - изявен професионализъм, популярност и значимост, честност и почтеност, познаване в детайли проблемите на общината. Тези критерии ще улеснят електората при подреждане на имената в листите. Проблем ще бъде как обаче общинската партия ще събере електората си. Рядко дадена местна партия комуникира с поддръжниците си. Изключение в тази насока във Врачанска община правят левите сили. Десните са пасивни. Новосъздадените търсят контакти обяснимо защо. Всички местни партии са длъжни да събудят електоратите си. Така принципа на пропорционалност ще бъде реализиран от електората. А това ще доведе до сформиране на качествен местен парламент. Последният ще бъде резултат на истински демократичен местен избор с минимална възможност за "налагане отгоре". Така врачанските политически сили ще докажат, че реализират местните избори по европейски образец. Ще покажат на парламента, че е твърде далече от Европа в своята дейност.

Иван УЗУНОВ,
независим
общински съветник


100 години
от рождението на Лазар Пешев

ДУМА ЗА ЛАЗАР ПЕШЕВ

Този месец се навършват сто години от рождението на Лазар Пешев, една от емблематичните личности на Мездренския край. Писал съм за него през пролетта на 1978 година. Тогава той беше жизнен и омъдрен от опита и годините. Вървях към Долна Бешовица, синкавата лента на река Косматица блестеше край пътя, пъпки разпукваха по дърветата, а зеленото поле на тревите, вечната реалност и символ на пастири, поети и философи зовеше навън, при събудената за живот природа.
Лазар Пешев ме чакаше тогава на площада, наметнат с шушляково яке, избръснат и ведър, със скулесто, изразително лице, което подсказва богат вътрешен живот.
Вървяхме по непресъхналите улици на Долна Бешовица, срещаха ни възрастни селяни и деца, всички го поздравяваха почтително, питаха го, съветваха се. Той беше от онези редки общественици, които не се възползваха от заеманите постове...
Като минахме малкото дървено мостче над Косматица и поехме по лекото нагорнище се бялна неговата къща - с плетеници под прозорците, с подредена цветна градинка, с хубав асмалък, подпрян с каменни колове от долнобешовишки камък... От прозореца на широката стая на втория кат се вижда като на длан река Косматица, училището, къщите нататък, баирът с редките дървета...
Лазар Пешев седна срещу този прозорец и тръгна неговия разказ... ...още



ТЪГА В ПАРКА ПРЕД СТАДИОНА

 

Наскоро писахме за състоянието на Парка пред стадиона. Знаем, че не е възможно изведнъж нещата да се променят. Но от някъде трябва да се започне. А ето какво видя обективният обектив в изтичащата седмица. ...още


КАКВО МОЖАХ И КАКВО НЕ УСПЯХ
ДА СТОРЯ

Дойде краят на този мандат - четвърти поред за мен. 825 човека си дадоха гласа за моята личност преди четири години. Пред тях искам да се отчета. Здравето на врачанина и облекчение на живота на хората с увреждания бяха двата основни пункта в предизборната ми програма.
Ежеседмично, чрез средствата за масова информация, поднасях в популярен вид здравни беседи за болния врачанин. Обръщах внимание на симптоми, които са червена лампичка, сигнализираща за необходимостта от спешна консултация с лекар. Едновременно с това акцентирах, че най-добрата терапия е профилактиката. Израз за ползотворната здравна дейност бе връчването на Наградата на Враца за здравна публицистика. Борих се за оптимална лекарствена политика в общинските лечебни заведения. Това бе и моята основна дейност като член на комисията по здравеопазване към местния парламент.
Безплатното пътуване на инвалидите с градския транспорт не винаги се осъществяваше, независимо от моето настояване за това. Не беше достатъчна работата ми за социалната адаптация на хората с увреждания. Съумях да обединя болните с множествена склероза на територията на Врачанска община. Заедно по-лесно да понасяме тежкото и неизлечимо заболяване. Стремях се да вдъхвам кураж, особено на младите съболници.
Като член на комисията по култура към общината се борех духовното начало да става все по-близко до хората. Не случайно често пишех на морално-етични теми. Стремях се християнските добродетели да станат основата за превъзпитанието на врачанина. Съдействах за осигуряването на редовен транспорт до новия гробищен парк. Дано до края на мандата да помогна за построяването на параклис в новите гробища. Миряните отдавна искат това. Въпреки желанието, не съумях да създам връзка между носителите на култура преди 10.11.1989 г. и настоящите културни дейци.
Смятам, че е редно съветниците на отделните политически сили в местния парламент да дадат отчет за дейността си пред избирателите. Моралът им на местни политици ги задължава да направят това. А и електоратът не трябва да бъде индиферентен. Шестнадесет години досега избирателите не са искали отчет от своите законодатели. А защо?!

Иван УЗУНОВ,
независим
общински съветник


СТРАХ МЕ Е ДА НЕ НАМРАЗЯ ЕДНА СТРАНА - ПОЛША?

Претендирам, че достатъчно добре познавам Полша. Общувал съм с много полски студенти, бил съм там на гости и то в провинцията - района на град Гливице, бил съм и на международна студентска бригада в един от духовните центрове на тази страна - Ченстохова. Посещавал съм Вършава, Гданск, Краков, Освиенцим ...
Познавам чудесно не само полската литература (Мицкевич, Прус, Сенкевич), но и историята на братската славянска страна. И знам, че както ние недолюбваме турци и гърци заради поробванията ни, така и те не изпитват топли чувства към руснаци и германци по същата причина.
Но? Не ми харесва поведението на днешна Полша. Тя просто стана троянски кон на САЩ в Европа. А иначе със старите си врагове се държи диаметрално противоположно. С Германия е твърде любезна (хиляди поляци изкарват прехраната си там), затова пък всичката си злост излива спрямо Русия. Спъва международни споразумения на ЕС с нея, меси се в политическите борби в Белорусия (не дотам успешно) и Украйна (доста успешно), само и само да навреди на руснаците. Между другото никак не бе случайно, че тия дни, когато се избираха домакини за еврошампионата по футбол през 2012 г., не бе избран нито световният шампион Италия, нито силният тандем Хърватия-Унгария, а точно двойката Полша-Украйна. Каква случайност!!!
Ето затова ме е страх да не намразя Полша. То бива злобеене, бива, но чак такава отмъстителност е прекалена. Ние не сме способни на подобно нещо, не гледаме всячески да навредим ни на Турция, ни на Гърция.
Напротив, докато през Втората световна война ние спасявахме евреите си, много поляци съдействаха на хитлеристите за залавянето и въдворяването (тук използвам евфемизъм) на своите юдейски сънародници.
Дано нещо в поведението й се промени скоро към по-добро, защото никак не искам да намразя Полша.

Димитър Марков
Враца


НЕОБЯСНИМИ НЕЩА В МЕСТНИЯ ПАРЛАМЕНТ

На 6 март местния парламент проведе поредното си заседание. Случиха се неща, които не мога да подмина с равнодушие. След продължителни дебати се гласува бюджета на Община Враца за 2007 година. Не бе прието предложението и не се гласува сума за бензин на районното полицейско управление. Тази сума щеше да помогне за по-голямата мобилност и ефективност в дейността на полицията, за подобряване на обществения ред и сигурност в общината.
Всички искаме да живеем спокойно. Но не създадохме възможност за финансово обезпечаване на това спокойствие. Полицейското управление има собствен бюджет. Допълнителното общинско дофинансиране щеше да повиши взискателността към полицейския контрол от страна на общината.
Щеше, но не стана.
Не се гласува и сума за реставриране на къщата на патриарха на българската скулптура Андрей Николов - емблемата на Враца. Не зная дали някой скоро е минавал покрай нея. Развалина, ползваща се от наркомани и алкохолици. Не дай си боже, някой чужденец да поиска да я види. Срам и позор за тези, които бяха против отпускането на средства за нейната реставрация. Може би малцина знаят, че в Италия има паметник на великия врачанин. А ние тук, в родния му град, не можем да възстановим една светинята.
Беше необходимо Враца да започне реставрацията. Тогава несъмнено Министерството на културата щеше да ни подкрепи финансово. Но тази възможност едва ли е била в главите на хората, гласували против.
Общинският съвет гласува средства за закупуване на телегама камера за онкологичния диспансер - абсолютно необходима за ранната диагностика на рака. Но беше против закупуване на триразмерен ехограф, така необходим за ДКЦ - Враца. Този уред дава възможност за точна диагноза в някой сфери на вътрешната медицина. По-голямата част от общинските съветници бяха против. С гласуването си те всъщност застанаха против здравето на своите съграждани.
Това не мога да им простя.
Здравето има нужда от ефективна профилактика и терапия. Затова е необходим не само висок професионализъм, но и качествена апаратура. На заседание на здравната комисия кметът беше категоричен, че ще отпусне веднага средства за апарата, стига общинския съвет да ги гласува. Да, но това не стана. С решението си по този пункт Общинският съвет още повече затрудни болното врачанско здравеопазване. Връх на затруднението се оказа тенденциозната принудителна обструкция на някой съветници относно провеждане на конкурс за управител на ДКЦ. Тази обструкция беше така нагла, че накара вносителя на докладната да я оттегли. ДКЦ Враца остава на произвола на съдбата. А може би някой желаят точно това. Пиша с възмущение за тези факти. Искам врачани да знаят за тях.

Иван УЗУНОВ,
независим общински съветник


 

 

 


 



Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

ВРЪЗКИ



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"



 

ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM

ВРЪЗКИ

ОБЩИНА ВРАЦА  -  ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН: 62 25 86


Dir.bg

 
Регистриран в


www.zovzaistina.com hosted by zovzaistina.com.

Join now


Chat about what's on your mind. More about public chats.