ИНТЕРВЮ Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ВРАЧАНСКА ЦИГУЛАРКА - ПРЕПОДАВАТЕЛ В ПАРИЖ

- Интервю на Сребрина Йорданова с Цветелина Томова -

Тя е висока, късо подстригана, слънчева и широко усмихната. Срещнахме се в градината на едно кафе в центъра на Враца, където беше бившият Клуб на дейците на културата. Място, пропито с разговори за култура - музика, поезия, театър, архитектура, живопис, скулптура и какво ли още не. Място, където водещите художници, музиканти, артисти, архитекти и всички влюбени в изкуството хора се събираха ежедневно, обичаха го и до сега го носят в сърцата си. Това място избрахме за нашата среща с Цветелина Томова - момиче от Враца, започнало да свири на цигулка от 7 годишна възраст, за да тръгне по света и да се спре в Париж. Сега е музикант в квинтет и преподавател с двадесет годишна практика в държавно музикално училище Бен Сен. Бяха дошли преди нас с майка си. Посрещнаха ни топло и приятелски, сякаш сме стари познати, които не са се виждали от години. Почувствахме приятелството. Приехме го. Върнахме им нашето с широки усмивки. ...още


РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА -
ОСЪЗНАТ ПРИОРИТЕТ
ИЛИ
ПОРЕДЕН ПОПУЛИСТКИ ПОЛИТИЧЕСКИ БЛЪФ

. Ще заработи ли "Химко" Враца?

- Интервю на Кирил Петков пред регионалните вестници
"Враца днес" и "Зов за истина"-

През 1999 г. бе приватизирано едно от най-печелившите български предприятия - "Химко" АД, осигуряващо 3% от световния износ на карбамид. "Химко" бе "продадено" за 1 милион и 1 лев и погасяване дълга към държавните НЕК и "Булгаргаз". Пред очите на няколко правителства новите собственици източиха и фалираха предприятието.
В годините на Прехода Врачанския край и цяла Северозападна България бяха поставени в невероятно трудно положение. Поминъкът на населението бе основно подменен. Враца, градът на химиците, машиностроителите, леярите, циментопроизводителите, текстилците, се превърна в град на шивачки, работещи за чужди фирми, на еднолични търговци, и ... безработни.
"Химко" на няколко пъти променя собственика си, пред "затворените очи" на Темида, без да са изпълнени поетите задължения в приватизационните клаузи. Дългът на дружеството нарасна. И никой нищо: нито мажоритарните кредитори, нито министри, депутати, Областна администрация, Общински съвет предприеха стъпки, за да се изпълни разписаното по закон и да проработи печелившото предприятие.
Правителството на Пламен Орешарски даде сигнали за възможна реиндустриализация, за предприемане на стъпки за рестарт на "Химко"АД.
Редакциите на вестниците "Враца днес" и "Зов за истина" (Zovzaistina.com) се обърнаха към доц. д-р инж. Кирил Петков, дългогодишен и успешен изпълнителен директор на "Химко" до1997 г., бизнесконсултант и ръководител на професионален екип, изготвил през май 2013 г. Анализ "Химко-актуално състояние и възможности за възобновяване на производството". *


Въпрос : - Г-н Петков едва ли има врачанин, който не иска "Химко" да заработи. И все пак каква е вероятността за това?
Напълно възможно е - от гледище на технически и кадрови потенциал, "Химко" да заработи до 1 година (от стартиране на проекта) при производствен капацитет 22%, т.е. годишно производство на 105 х.т амоняк и 170 х.т карбамид. Ето и основните експертни аргументи:
- Остатъчният работен ресурс на предвидените от нас за пуск 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталация е над 15 години. До спирането на "Химко" през 2002г. те са работили 18 години, а добрите производствени практики за такива производствени мощности у нас, ЕС, САЩ и т.н. са доказали експлоатационен живот 35-40 години;
- Технологиите, оборудването и проекта на тези инсталации са доставка през 80-те години на водещи в този сектор на химическата индустрия фирми: Халдор Топсо (Дания) - за амоняк и Снам Прожети (Италия) - за карбамида;
- Вероятността този отдавна необходим и полезен за страната и региона инвестиционен проект да стартира в предстоящите 3-4 месеца е "по-скоро да". Той ще бъде един непосредствен и сериозен тест за сегашното Правителство и персонално за Министъра на ИЕТ доколко обявеният курс за реиндустриализация е осъзнат приоритет на икономическата и социалната политика днес и в следващите години. Ако стартирането на ремонтно-възстановителните работи от новия собственик се забави, моят отговор е "по-скоро не".
Въпрос: - До колко е важна политическата воля и доколко икономическата целесъобразност за рестарт на бившия торов гигант?
По принцип важни са и двата фактора - целесъобразност и политическа воля. Но докато в страните с развита пазарна икономика и дългосрочна предсказуема демокрация икономическата целесъобразност е била безусловно водещ фактор, то в годините на българския преход към пазарно стопанство най-често е било обратното. Въпреки безспорната си и дългосрочна икономическа и социална целесъобразност, много важни за страната ни инвестиционни индустриални проекти или не стартираха, или бяха поверени/подарени по политическа целесъобразност на неудачни-понякога неиндетифицирани търговски субекти. За съжаление, "Химко" е емблематичен отрицателен пример - на користни партийни интереси, на корупция в значими размери, на осребряване на политическа власт и/или на "търговия с влияние", в т.ч. чрез действия/бездействия в ключови периоди като: приватизационните процедури и приватизацията (1997-99); следприватизационния контрол (1999-2002 г.); производството по несъстоятелност (2002-2004 г.); избора на изпълнител на Плана за оздравяване и контрол по неговото изпълнение (2005-2010 г.); възобновяване на производството по несъстоятелност (2011-2012 г.); подготовка за осъществяване на "осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността" (юли 2012-декември 2013 г.).
Днес в условията на продължаващата (от 2009 г. до сега) финансова и икономическа криза в страната и на появилата се от началото на 2013 г. и изостряща се политическа криза, по-нататъшното протакане в стартиране на проекта "Частично възобновяване на производството в Химко" ще бъде още едно доказателство, че:
- Обявеният рестарт на Химко от държавата чрез Български енергиен холдинг (БЕХ)- с инвестиция от 50 млн.лева, е пореден популистки политически блъф;
- Отново липсата на политическа воля в управляващото мнозинство или търгуването с партийно влияние в него ще надделее над безспорните и дългосрочни икономически и социални ползи от реализацията на проекта. ...още


ЖУРНАЛИСТИКАТА СТАНА
МОЯ СЪДБА

-  интервю на Сребрина ЙОРДАНОВА с Илия БОРИСОВ -

Ср.Й. - От къде „тръгва” Илия Борисов?
И.Б. : Роден съм на 10 юли 1931 г. в ломското село Брусарци. Едно много интересно крайпътно селище, център на околните десетина-дванайсет села. От Брусарци от железопътната гара се отделя линия и пътува влак за Лом и за Видин. За това към селото имаха афинитет много хора от околните села. Във Брусарци, в онова време, в петъчен ден ставаше един голям пазар. На такъв пазар един ден е дошъл моят баща Борис Петров, чиито родители са живели в едно село в гоцеделчевска околия. Какво е станало нямам представа, но той се оженва за моята майка Цвета, която е от съседното село Медковец. Тя е била комшийка на поп Андрей и ми е разказвала…
Ние сме 4 деца – двама братя и две сестри. Големият ми брат се казва Петър, аз съм вторият и двете ни по-малки сестри -Параскева и Рашка. ...още


НАПРЕДЪКЪТ

• Инж. Николай ИВАНОВ, кмет на Община Криводол
пред в. "Зов за истина"

В последните години анализатори, експерти и политици отбелязват видимия напредък в развитието на младия град Криводол. Хората от поречието на Ботуня са горди с участието си в забелязаното и от други движение напред, а гражданите на съседните общини, включително и на Враца, тайно им завиждат: като как така Криводол ще защитава проекти и ще спечелва по-големи финансови средства от тях, ще се опитва да строи завод, когато другаде повсеместно се ликвидират предприятия, ще има футболен отбор в "Б" група, а Враца - не, ще прави канализационната система за битови нужди, когато и софийския квартал Драгалевци няма канализация, ще опитва да развие исторически туризъм - да възроди историческото селище в Градешница и Римската вила в Уровене, ще подкрепя издаването на избрани съчинения на криводолските автори Траян Първанов и Живко Сотиров, ще разширява библиотечното дело, ще обогатява градската художествена галерия.
Къде по-големи градове и общини не могат да се похвалят със същото.
От 2003 г. кмет на Криводол е инж. Николай Иванов. Червен кмет - кандидатурата му е издигната от БСП. Но подкрепата, която има Николай Иванов, е много по-широка, не само партийна. Защото той не на думи, а действително е кмет на всички - еднакво загрижен за съдбата на всеки свой съгражданин, независимо от политическите му пристрастия.

"ЗОВ ЗА ИСТИНА":
- Господин Иванов, какъв е днешният ден на Община Криводол? Над какво се трудят и какво постигат хората от Ботунския край?

инж. Н. ИВАНОВ:
- Искахте да разговаряме и първата тема е икономическото развитие. Дано успея да охарактеризирам в пълна степен този сектор от живота на Общината. Факт е, че в годините след 1989 г., може би до втората половина на деветдесетте години, непрекъснато икономическият сектор беше в упадък. Ликвидираха се предприятия, земеделското производство беше в колапс, започнаха фалити на кооперации, нивото на търговия и предоставяне на услуги беше почти замряло... Но да приемем, че това е бил един особен пазарен процес в тия години. От тогава насам, безспорно както и в цялата страна, съживяване има. Доколко в момента сме успели да достигнем нивото от преди 1989 година е спорно, въпреки че се появиха нови субекти, така че като цяло икономическата картина се промени. Преди 1989 година Криводол се характеризираше с ясно изразен машиностроителен сектор, строителен и... да го наречем аграрно - промишлен. Тези сектори бяха не само разстроени, бяха унищожени. В последните години безспорно има съживяване, основно в строителния сектор - една от най-големите строителни фирми в целия регион е ситуирана в Криводол - това е фирмата "Строител - Криводол". Съживи се и клона на холдинг "Промишлено строителство", който е единствената държавна строителна фирма в нашата община, единственият държавен икономически субект на територията на общината. ...още


ПЪРВАТА
РАДОСВЕТА БОЯДЖИЕВА - НА 85 ГОДИНИ

.

.

• Интервю на
Сребрина ЙОРДАНОВА
с първата жена-диригент в България

- Г-жо Бояджиева, Вие сте първата жена диригент вБългария. Разкажете как стана възможно това, началото, пътя…?

- Ами... дълга история, трябва дълго да разказвам. Първо, музиката в нашата къща беше едно от най-главните неща. В къщи се пееше. Имахме си домашен хор. Баща ми дирижираше този хор. Учеше ни да пеем. Пеехме класически пиеси, пеехме хорове от опери, изобщо - занимавахме се с музика. Не пропускахме концерти, не пропускахме явления като това - през войната Франкфуртската опера дойде с "Пръстенът на нибелунгите" от Вагнер. Всички бяхме на четирите представления, защото в нашата къща вкупом се ходи. Бяхме пет деца. Майка ми, баща ми, петте деца ходехме вкупом на концерти, на представления и на всяко по-важно културно събитие. Не само на музика. Като дете много мразех художниците, защото всяка неделя баща ми ни дигаше рано, не ни оставяше да се наспим - да ни води на изложба. Не е имало изложба, която да не сме посетили. Мразех художниците, но първият ми приятел беше художник… Така… съдбата ме наказа по тоя начин. Като бях в трето отделение се преместихме от Враца в София. Всички ние заедно с най-малкият ми брат, който беше на 5 години, участвахме в хор "Бодра смяна". Водеше го Бончо Бочев, бащата на Лиляна Бочева. Този хор беше направен от учениците на прогимназия "Антим I" на ул. "Оборище". Там учехме. ...още


УЧИТЕЛЯТ УЧИ УЧЕНИЦИТЕ
И ДИКТУВА ПРАВИЛАТА

Харм Бос,

директор на прогимназия и гимназия в гр. Ню Баунен - Холандия

пред вестник "Зов за истина"

Харм Бос

Сребрина Йорданова

Когато започнахме разговор за холандската образователна система и за конкретните проблеми на учители, ученици и общество, ме впечатлиха следните думи на Харм Бос:

В Холандия имаме случаи на осъдени на затвор родители, на които децата не ходят на училище. Но това не е главната цел - да осъдиш някой. Главната цел е как да му помогнеш това да не се случва. Когато родителите нямат работа и това е основната причина децата да отсъстват или да не ходят на училище, правителството се старае да им помогне в търсенето на работа. Така че, за различните случаи се прилагат различни действия. Задължително за всички, обаче, е образованието на децата и спазването на законите на страната. А в Холандия образованието да 14 годишна възраст е задължително.

В България отбелязваме занижаване на дисциплината на учениците по време на учебен час и в училище. Обяснението, което дават отговорните инстанции е, че това се дължи на новото законодателство, съобразено с изискванията на Европейския съюз. Холандия е една от държавите -основателки на Европейския съюз. Имате ли същия проблем в училищата?

Не....Това, че има такъв закон, наложен от Европейския съюз, може да е вярно само наполовина. Да, ние не можем да гоним децата от училище, защото носим отговорност за тях в рамките на учебния ден. Но когато ученик нарушава учебната дисциплина, учителят трябва да вземе мерки. В правата на детето е записано, че учителите нямат право да бият, насилват или тормозят децата. Но там също пише, че всяко дете има право на качествено образование. И ние, учителите, сме длъжни да дадем на децата това качествено образование. Когато някой не слуша в час, той пречи на учителя да даде качествено образование - на него и на всички останали ученици. Ето защо трябва да предприемем съответните мерки. ...още


 


 


.


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР
СПОРТ

ВРЪЗКИ


 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"



 

АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM