Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ЗАВЛАДЯВАЩАТА НИ
НЕЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Преди две години изключиха от БСП Румен Стоманярски, председател на Общинската организация в периода 1991- 95 г., кмет на Община Враца 1995 - 2003 г.
Постъпиха с него по Сталински - против уставните правила: изключиха го без да го поканят да присъства на събранието и без да го изслушат.
Той научи за наказанието си от вестниците.
Кой го изключи? - Тези, който Стоманярски спаси, заедно с партията, в годините 1991-1999 г.
Бях през това време близо до него, радвах се на младежката му безрезервна отдаденост и твърдост, на силата на характера, на духа му. Мек и дружелюбен, с тънко чувство за хумор, Стоманярски показа наистина стоманена твърдост когато трябваше да се защити социалистическата идея, да се преведе партията по трудния път на оцеляването. Радвах се на сплотената му група: Румен Павлов, Анастас Попдимитров, Лили Върбанова, д-р Драгойчев, Иван Жеков, Лев Митков, Борислав Тошев, д-р Боряна Цолова, Красимир Григоров, Ивелина Николова, Иван Иванов, д-р Борис Банков, Илия Латов...
Подкрепяха ги Кръстьо Трендафилов, Сотир Чобанов, Христо Мургин, Иван Димитров, Владимир Данкин, Веселин Искърски, Илия Борисов...
След като загуби на изборите през 2003 - та, цяла година Стоманярски стоя без работа. Нито Враца, нито София му подаде ръка. Не беше безгрешен, като всеки земен човек, но беше успешен червен кмет и докато седеше на кметския стол от най-високи места казваха, че е от първата редица дейци на партията. Присъствал съм, когато го е казвал Георги Първанов.
Пиша тези редове и си мисля - толкова ли "остаря" моята партия, толкова ли нечувствителна стана!...
След година лутане, морално убит, Стоманярски тръгна към морето, Черното - състудент му даваше възможност да работи. На оня край на България. Но семейството, в което имаше зрелостник и утрешен студент, и още един ученик, и възрастни родители, както през най-трудните сини врачански години се издържаше само от лекарската заплата на съпругата му, д-р Юлия Кънчева.
Не се замисли, не трепна врачанското ръководство на партията, когато няколко месеца след изключването на Стоманярски, Враца го направи (за съжаление посмъртно) почетен гражданин.
Как, защо става така - от живота да си тръгват обидени и огорчени млади хора, отдали младост, сили, възторг, денонощен труд и мисъл - за другите.
Писал съм го: Сърцето му издържа в годините на голямото противопоставяне, издържа срещу напъните на политическите противници, които искаха да унижат социалистическата идея. Не издържа на нападките, на непремерените оценки и думи на своите.
Защо многопартийният град ти дава най-високото звание, а те изключва спасената от теб партия! Защо?
Не мога да си простя, че не успяхме да го защитим тогава. Изключването беше тайно и ние след седмица дочухме - слух или истина?! Знаел е председателя на Общинския съвет Гъндев, организирал го е. Сигурно ще каже - имало "постановка" от "горе". Защо ги послуша? За поста, на който те е издигнала общинската организация, се иска характер. Убеден съм, че който и да е от изброените в началото социалисти не би изпълнил такава "поръка"? Аз пък - никога.
И понеже беше противоуставно това изключване, и неморално - то трябва да бъде отменено.
А Стоманярски и от там, от високото, и изключен, е по-социалист от мнозина, и особено от онези, които си позволиха нечистоплътно да се разпореждат със съдбата му.

Марин БОТУНСКИ


 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM