Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

100 години
от рождението на Лазар Пешев

ДУМА ЗА ЛАЗАР ПЕШЕВ

Този месец се навършват сто години от рождението на Лазар Пешев, една от емблематичните личности на Мездренския край. Писал съм за него през пролетта на 1978 година. Тогава той беше жизнен и омъдрен от опита и годините. Вървях към Долна Бешовица, синкавата лента на река Косматица блестеше край пътя, пъпки разпукваха по дърветата, а зеленото поле на тревите, вечната реалност и символ на пастири, поети и философи зовеше навън, при събудената за живот природа.
Лазар Пешев ме чакаше тогава на площада, наметнат с шушляково яке, избръснат и ведър, със скулесто, изразително лице, което подсказва богат вътрешен живот.
Вървяхме по непресъхналите улици на Долна Бешовица, срещаха ни възрастни селяни и деца, всички го поздравяваха почтително, питаха го, съветваха се. Той беше от онези редки общественици, които не се възползваха от заеманите постове...
Като минахме малкото дървено мостче над Косматица и поехме по лекото нагорнище се бялна неговата къща - с плетеници под прозорците, с подредена цветна градинка, с хубав асмалък, подпрян с каменни колове от долнобешовишки камък... От прозореца на широката стая на втория кат се вижда като на длан река Косматица, училището, къщите нататък, баирът с редките дървета...
Лазар Пешев седна срещу този прозорец и тръгна неговия разказ...

Те са трима братя и една сестра: Кръстьо, Лазар, Митко и Ваца. Вървяло им учението, а бащата нямал средства. Една година учи Кръстю, на другата Лазар. После същата въртележка завъртяла и Митко. Лятото са работници на полето, ходят и да приготвят баластра за линията в "Червеница" край Кунино. Упорити.
Обичал книгите Лазар. В читалището на Долна Бешовица за пръв път разтваря "Да бъде ден" на Смирненски.
В Кнежа обичал да общува с учителя по рисуване Иван Фунев, четял неговите стихове в "Жътварка".
А над света тегнела черната сянка на първата световна...
Като ученик във Врачанската гимназия Лазар Пешев помолил лично Димитър Полянов - пращайте ми "Наковалня". И дал адреса на училищния прислужник Кото, у когото живеел. Веднъж раздавачът го домързяло да бие път до края на града, занесъл списанието в гимназията. И го изключили. Не се шегувала властта, която с късна дата някой възхваляват колко демократична е била.
Така напуснал Враца и тръгнал в педагогическото училище в Берковица...

В Долна Бешовица е бил учител по късно, от тази къща е тръгвал да отваря нови и нови прозорци пред детските души и умове. Той е учител, а брат му Митко - професионален революционер. Има такъв случай. Полицаят, който с пушка през рамо води за Роман братята, посред пътя подхвърлил:
- Има ли нещо у вас такова,... забранено.
Лазар носел на рамо дървен куфар. И да скрие - там, в участъка, ще преровят всичко.
- Има...
- Давай бързо, докато не са се върнали ония...
В куфара е книгата "Какво да се прави". Полицаят я мушнал под шинела си, а в участъка, като се огледал да не го види никой, я сложил в огъня на печката...
Какво да се прави - всякак се върти светът...
"Ония" ще се връщат често. Студентът-поет Мирчо Филипов е арестуван, измъчван и тормозен - почива в затвора. Младите изпращат любимеца-поет в последния му път. Но агенти и тук ги причаквали. Дори некролозите за починалия унищожили, останал един, пред къщата на починалия. Те го преписват (огнени били словата в него), и пак го размножават...
"Младостта - казваше тогава Лазар Пешев - има големи предимства: дръзки бяхме, ловки, непримирими. Бедно и трудно живеехме, но в опиянение, с радостта и вярата, че трябва да изменим живота, да го направим по-хубав и по-смислен..."
И се вглеждаше дълго в синеещия безкрай... Направихме ли го по-хубав и по-смислен? - четеше се в очите му. После те се загледаха в мен и аз се почувствах данъчен инспектор, а бай Лазар с искрено усърдие преброяваше и остойностяваше годините...
През 1942 г. брат му Митко минава в нелегалност. Лазар Пешев го вземат в трудовите "черни роти". От тази къща една цяла фамилия ще бъде "изведена" в Добруджа, от тук ще изведат сестра му Ваца на разстрел, от който по чудо се отървава...
"Още... - помрачняват сините очи - през четиридесет и трета сме в романския участък. Мен не ме бият, но пред очите ми пребиват брат ми, седем пъти пребиват сестра ми Ваца...
После се втурва да строи, да учи младите, да ги прави "честни и достойни" граждани на България. Не се възползва по никакъв начин заради живота и борбата си, не се възгордява, остава на село "при своите"...
И към него са хвърляни отровни упреци - оженил се за жена от "буржоазно потекло". Хубава била кака Данка, но богаташко чедо. Лазар Пешев, обаче, не е от хората, които лесно се дават. Приписвали му интелигентски качества. Да, наистина е бил начетен, знаел повече и виждал по-далеч от партийните началници. Предупреждавал за зараждащи се, а по-късно и за затвърждаващи се недъзи.
Сега идеите и "бъдещето" за което той мечтаеше и се бореше са поругани, забрава обраства цялото му поколение. Защото мнозина от някогашните "борци" с поведението и ненаситността си работиха за това поругаване. Но има дела и прозрения, които няма как да бъдат подминати, те са живи в умовете и душите. Лазар Пешев е от малцината, дали рамо и "отворили очи" на стотици и хиляди хора от Мездренския и Врачанския край.

Марин БОТУНСКИ




 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM