Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ПСИХОЛОГЪТ
НА ВРАЧАНСКИТЕ
ТВОРЦИ

Няма го. Угасна, но все още е в устата на хората. Говорят всевъзможни неща - и бивалици и небивалици - без да го познават. Без да знаят, че селянчето от Охрид, както обичаше сам да се нарича, е постигнало всичко само. Имало е вътрешната необходимост за това – да се самообразова. Отрудените му родители били хора със селски манталитет (така той ги окачествяваше). Няма да забравя констатацията на покойната негова колежка Гина Васкова - „той е повече врачанин от некой шовинисти врачани“. Рядко имаше човек от духовната сфера, когото да не познаваше. Не само ги познаваше, имаше становище за реалните им творчески възможности. Конкретно цитираше - кой какво е създал и как то е било оценено от експертите. Казвал ми е как се е борил с властимащи, за да имат творците нормални битови условия, да могат да творят. Беше и психолог. Към творците се е отнасял индивидуално, съобразно характерните им възможности. Често цитираше народо- психолозите Иван Хаджийски и Марко Семов. Бих казал - той беше психолог на врачанския творец. И творците го уважаваха и обичаха. Аз бих казал - беше врачанска духовна енциклопедия. Познавал е и е работил не само с местни, но и с национални духовни величия. И нещо много интересно - нямаше местен творец, на който да не знае рождената дата.
Паметта му не беше помрачена от тридесетгодишния диабет. Дори двете изпадания в клинична смърт не ограничиха неговия интелект. Имаше сила да посрещне ударите на живота - да се грижи за психично болната си съпруга и сина инвалид. Хората знаеха за битовия му ад, но никой не понечи да му подаде ръка. Цвятко запази човешкото си до- стойнство. Със своя помощник бастуна всеки ден доставяше храна на своите нещастни близки. Малцина знаеха, че единият му крак има три пръста по-малко - диабетът не беше ги пощадил и те бяха ампутирани...
Намираше сили и да посещава концерти, творчески изяви, поетични вечери. Болно му беше, че врачанските администратори не посещават тези „мероприятия“. Болееше за творците, за които държавата нехае. Често цитираше името на нашата съгражданка - диригентката Радосвета Бояджиева.
Няма да забравя и констатацията на моя син за нас: “Личи си - каза веднъж той ,- че и двамата сте били шестнадесет години във врачанското управление - по изтърканите обувки и овехтелите дрехи!“
До последния си дъх Цветко Сандулов запази своята политическа идентичност. Обичаше да казва: „Както ти не можеш да бъдеш друг, освен десен, така и моят произход определя лявата ми насоченост!“
Често идваше при мен. Питаха го - какво ни сближава? Ще го кажа ясно - човечност и духовност. Това, което вече се забрави, особено в моя роден град.
Измъчената му душа намери вечен покой. Сигурно са я посрещнали покойните приятели Иван Динков и Константин Павлов.
Но на мен ще ми липсваш, непрежалими приятелю!

Иван УЗУНОВ

 




 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM