Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

УЧИТЕЛСКА СЪЛЗА

Срещнах я случайно и то точно на 24 май. Едва се движеше. Беше сама - близките й отдавна бяха в отвъдното. Зарадва се, като й се обадих. Спомни си годините, в които ме учеше. Очите й се напълниха със сълзи. Колегите от моята генерация на кого са необходими?-попита. - Броят се на пръсти, но сеща ли се някой за тях?"
Целунах й ръка и едва успях да промълвя: Багодаря Ви, че допринесохте да стана това, което съм!
Тя ме целуна и си тръгна. Една бистра сълза падна върху ръката ми. Сълза, в която бе концентрирана цялата й съзнателна учителска дейност. И си спомних за друг мой преподавател, който с голяма мъка сподели: "Училището, в което преподавах повече от двадесет години, честваше юбилей. Но никой не се сети, че и аз съм бил преподавател в него."
Не са един или два случаите, в които "оз преподавателите" са вече забравено минало. Давали са някога от сърце, а сега… Дори един поздравителен адрес, един поздрав не получават.
Тези "оз преподаватели" не искат много, не искат кой знае какво - едно внимание, което да им стопли сърцето. Да се сещаме, че и те са били, че са учили децата на България - това е най-голямата награда за тях. Но, уви! Станахме коравосърдечни и към тези, които ни направиха хора.
Ще продължи ли тази наша… може би не неблагодарност, но във всеки случай толкова болезнена, неизказана благодарност!...

Иван УЗУНОВ

 

 



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM