Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ЗА И ПРОТИВ ЕВТЕНАЗИЯТА

Във ветеринарната практика евтаназията е законово разрешена. В Швейцария, Белгия, Англия, Скандинавските страни тя е разрешена и при хората. Напоследък се заговори за евтаназиране на болни от Алцхаймер по тяхно съгласие, преди да са достигнали до стадия на пълното оглупяване. Този факт бе изнесен от Швейцария. Въпросът е от изключителна сложност при вземане на решение за реализация на този акт на умъртвяване. То е с цел спасяване от нечовешки мъки, при диагноза, при която смъртта е неизбежна. Съгласно Хипократовата клетва лекарят трябва докрай да се бори за живота на пациента, независимо каква е диагнозата. От тази гледна точка евтаназията е в противоречие на клетвата на Хипократ. Медицината напредва непрекъснато. Реанимационните способи са на високо ниво. Рядко има случаи на болка, която да не бъде овладяна. Адекватната псухологическа помощ на тежко болните стабилизира депресивната симптоматика, в която те често изпадат. Макара и много рядко, има случаи, в които медицината е безпомощна. Ако и страданията не достатъчно се потискат, макар и симптоматично и болният изживява и осъзнава това, тогава какво остава. Един пациент с ясно съзнание да вземе решение за евтаназия, трябва да е много силна личност. Много често такова решение пациентът взема не толкова заради себе си, а за да спести мъките на близките си хора, които го обгрижват. Друг е въпроса, когато други хора трябва да взимат решение, тъй като ти не си в състояние да сториш това. Кое е по-разумно, един труп, лежащ от години в съзнание, но с предизвестен фатален край, за да подължи да се мъчи, или да се спаси от мъките чрез евтаназия. Последната е най-демократичния избор за това състояние. Друг е въпроса, че евтаназията може да се политизира и комерсиализира в една държава с неутвърдена демокрация като България. От гледна точка на християнството евтеназията е равностойна на убийство, което е смъртен грях. Бог е дал живота и единствено той има право да го вземе. Чрез мъките, болниат се доближава до царството господне. Чрез мъките пациентът изкупува свои грехове, или тези на близките си. Тялото се мъчи за да бъде душата блажена горе на небето. Болестта е и изпитание за душата, за да се види нейната привързаност към Бога. Достойно живелия трябва и достойно да приключи земния си път, за да започне вечен живот в царството небесно, според източно-православното християнство. Не случайно евтаназията е разрешена в страни, където официални религии са католицизма и протестанството. Тези религии имат друго отношение към смъртта, респект, евтаназията. Независимо, че съм медицинско лице, като християнин съм против евтаназията, въпреки че имам заболяване, чийто предизвестен фатален край ще бъде съпроводен с мъки. Интересно ще бъде какво е становището на болни с неизлечими заболявания, съпроводени с мъчителни изживявания и чийто край ще бъде фатален. Такава дискусия е необходима. Предполагам, че много болни в описаното състояние ще изразят становище. В заключение евтаназията е хуманен акт за медицината и смъртен грях за християнството. (лично мнение)

Иван УЗУНОВ,
магистър-фармацевт






 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM