Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

КОЕ Е ВАЖНО ДА СЪХРАНИМ?

След тежка операция се възстановявах, а синът и дъщерята току ме насилваха: хайде на кафе, на топъл шоколад, на слънце… И тръгвахме към кафето пред читалище "Развитие", на улицата, на онeзи няколко маси, които предобедното слънце огряваше обилно и царствено.
На връщане минавахме все край сградата на някогашния КДК или към някогашното гнездо на писателите и алманах "Околчица". И си спомних скоро прелистен стар бележник със запис на ето този текст на руския писател Василий Суриков: "Като пристигнах в Москва просто бях спасен. Старата мая, както Толстой казваше, втаса. Паметници, площади - те ми дадоха онази обстановка, в която можех да вместя сибирските си впечатления.
Гледах паметниците като живи хора: вие сте чували, вие сте свидетели"…
В тези, сега "спящи" къщи и помещения - в едната М,tel - ци са поставили постоянни щори - да не се вижда нищо вътре, а и от вътре навън, собственикът на прекупената сграда в центъра на града явно получава добър наем, какво го интересува какво е било, в другата - някогашната къща на алманах "Околчица" и на врачанските писатели - сега е направена "изложбичка"…. - но никой не влиза да я види. Колко пъти да минем на ден - все е заключена вратата…
А и в двете сгради, в някогашният КДК и в някогашната редакция на "Околчица" и дом на писателите, е преминал цвета на българската култура, шумяли са стъпките и гласовете на Николай Хайтов и Йордан Радичков, на Борис Делчев и Тончо Жечев, на Ивайло Петров и Стоян Даскалов, на Иван Динков, Константин Павлов, Христо Фотев, Стефан Цанев, Иван Пауновски, Александър Миланов, Любомир Левчев, Асен Босев, Тодор Харманджиев, Дончо Цончев, Леда Милева, Дора Габе, Елисавета Багряна, Станка Пенчева, Блага Димитрова… На художниците Найден Петков, Иван Фунев, Светлин Русев, Владимир Гиновски, Цветко Йорданов, Антон Гюков, Людмил Младенов, Владимир Ганецовски, Петър Къчев, Георги Тишков… На диригентите Радосвета Бояджиева, Константин Илиев, Петър Ганев, Христо Арищиров, Цанко Делибозов. На режисьорите Леон Даниел, Васил Луканов, Иван Кондов, Любомир Дековски, Елена Цикова, на артистите Никола Дадов, Цветана и Иван Гайдарджиеви, Леда Тасева, Васил Вачев, Юлия Ганчева, Иван Атанасов, Вяра Варадинова, Георги Горанов, Ивайло Диков, Спас Начев, Богдана Вулпе, Джуни Александрова, Ралица Димова, Георги Стоянов, Иван Манов, Иван Томов, Веселин Вълков, Веско Зехиров, Георги Стефанов, Никола Фердинандов, Илия Крааиванов, Васил Банов, Петя Силянова…
Ако държим на някакви традиции, и на ставалото, ако искаме те да се предават на младите поколения, а не да слушат всекидневно единствено за мутри, проституция, дрога, за кражби и побоища, не трябваше да се "затварят" тези врачански "светилници". Ако някой има желание да се разрови само на изговореното в тях - то ще е достойно да се чуе не само в милата ни родина, но и от тези хора в света, които ценят високите художествени достижения и пътя, по който се стига до тях.
Враца оряза и без това не голямата база за развитие на културата. Най-напред бе извзет за други цели Профсъюзният дом "Йордан Лютибродски", превърнал се в средище на художествената самодейност - театрална, танцова, певческа, (тук работеше и единствения в града Киноклуб), после - Домът на учителя, някогашният Младежки дом, строен като читалище (в сградата сега е Здравната каса), след това кино "Коларов", другият киносалон в днешната Регионална библиотека, КДК, алманах "Околчица, Врачанската печатница и редакцията на някогашната легенда - вестник "Отечествен зов" … Разнебитен бе домът на Андрей Николов, където работеше школа за млади художници, реституирана бе бившата вила на КДК, първият врачански изложбен салон до читалище "Развитие"…
А се видя, че колкото по-нисък е духовният ни ръст, толкова по-зле живеем. Че без сериозна духовност, без нравствени добродетели народът не може да излезе от безкрайния преход, от безперспективното съществуване. И е редно да се даде старт на друго отношение към днешния и утрешния ден на Враца и врачани. И на България.

Марин БОТУНСКИ


 

 

 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


2 ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COМ