Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

КИНА КЪДРЕВА

ЗА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Или
ЗА ДА НИ ИМА

Когато днес отново се поставя и оспорва предложението за приемане на Закон за българския език трябва да се знае, че тоя въпрос не е партиен, а държавнически. И че не се изявява и изчерпва с издаването на правописни, етимологични, синонимни и пр. речници, нито в спорове и уточняване на граматични положения и правила, а още по-малко в сблъсък на езиковедски теории, които са важни за познаването, изучаването и спазването на граматичните особености на съответния език, но се отнасят до науката за езика и грамотността , като с целия си авторитет не правят самия език жив и действен. Те могат да се отнасят и до мъртви езици. А законът за българският език е за живия и действен български език, за неподменимостта на богатството, силата и задължителността му като всеобщ за българския народ, за администрацията, за образователната система, за медиите, за надписите по улиците - официален език в българската държава. И това не са хрумвания и партийни изяви. Приемането на закон за българския език е държавнически акт, тъй като в езика е същността, идентичността и силата на един народ и на държавността.
В своето натоварено , а и объркано всекидневие, ние не си даваме сметка какво огромно значение има езикът и каква неизмерима е неговата сила.
Не случайно първите думи преведени на български език и записани с българската азбука от създателите й Константин философ и Методий са: " В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО И БОГ БЕ СЛОВОТО И СЛОВОТО БЕ БОГ". Това не е просто един религиозен текст. В словото и чрез словото изявено през езика е формирането ни като човешки същества - в него и чрез него се изгражда съзнанието ни и самобитността ни. Чрез него се формира вътрешният ни свят и очовечаването на индивида. В него е мерилото кои сме и какви сме. И накрая - в него е въпросът и отговорът на въпроса ДА БЪДЕМ, КАКВИ И КАКВО ДА БЪДЕМ, И ДАЛИ ДА БЪДЕМ, ИЛИ ДА НЕ БЪДЕМ. И Константин философ и Методий създават азбуката на говоримия български език и българската писменост, за да бъдем. И то не какви да е, а равни с равните и едно рамо преди тях. Защото в Източната ( византийската) и Западната римски империи, с които тогава се мерим, писмеността е на мъртвите (вече неговорими) антични езици- елински (старогръцки) и латински. И не друг, а Кирил и Методий извоюват правото на европейските народи да създадат писменост на говоримите си езици, от който акт започва Ренесансът. Но преди Ренесансът в Европа да разцъфти, в България мъдрият държавник цар Борис I-ви превръща въпроса за езика в основа на своята политика. Защото силна и независима може да бъде само оная държава, която не допуска чуждо политическо влияние през чуждоезичието влязло като официоз на едно равнище. И българският език - проповядването на Божието слово на български език, става не само главен въпрос в международните му отношения. На него той полага културните устои в цялата тогава огромна България с едно невиждано строителството на църкви и манастири, които стават книжовни центрове, за да се превърне България в оная могъща Държава на духа, на темелите на която се крепим и до днес.
Но онова, което трябва да знаем е, че феноменът език и феноменът слово не е извън нас. Езикът и словото се проявяват чрез нас и ние се проявяваме чрез тях. Качеството на феномена човек зависи и изявява същността си чрез качеството на феномена език и слово, както и качеството на феномена език и слово зависи и се проявява чрез качеството на феномена човек, които от своя страна изявяват процесите в протичащото време. Тая взаимовръзка е фундаментална. По нея, като по годишните кръгове на дървото на живота можем да съдим за годините и периодите на всеки народ. Стига дървото да стои и да устои. Но горко му, ако се предаде на "лианите" и се катурне. Ще стане тор, върху която ще поникнат чужди семена. А днес в България това е толкова застрашаващо ни като народ, че не желая да го коментирам.
Да! Езикът е жива система. Както и културата. Но " вътрешните закони на развитието на езика" и "саморегулирането му"- теза, която защитават противниците на приемането на Закон за българския език, не са нещо ставащо от самосебеси. Защото нищо в тоя свят не възниква от самосебе си и не се изчерпва със самосебе си и това са основни закони както в природата, така и в обществото. Процесите в езика са обвързани с обществото, и изявяват и отразяват процесите в обществото. Те са подвластни както на позитивните, така и на негативните процеси, протичащи в обществото. Подмяната на собствения език - на думи от речниковия фонд на българския език с чуждици, обедняването, огрубяването и деформациите в езика, както и подчиняването на думите от съответния език и тия на привнесените чужди думи на чужди граматични форми за изказ, са израз на протичащи негативни процеси в съответното общество. Отразени в езика те влияят на самото общество. Защото общество и език са взаимосвързани, взаимопроникващи и взаимоизразяващи се. Негативните процеси в българското общество през последните десетилетия се изявяват в буйналото замърсяване и деформация на българския език и българското слово, което пренебрегнато и опошлено, от своя страна рикошира върху духовното състояние, културата и съзнанието на целия ни народ. И когато се съпротивляваме на създаването на Закон за българския език, подценяваме първостепенността на значението на националния език. -Това, че без живото и живително българско слово, растящо от силата, самобитността и неповторимостта на българския език като основа на идентичността и същността ни като хора и като народ, не може да има ни народностен цъфтеж, ни благополучие, ни международен авторитет, ни успехи.
В случая удивителното е непознаването, подценяването и дори отричането на изключителните качества на българския език и на българската азбука. Непознаването на факта, че българската азбука е първата християнска азбука в съвременния свят, което само по себе си е един изключителен факт. Че тя е единствената благословена азбука, и то двойно благословена, както от Константинополския патриарх, така и от Римския папа, когато двете църкви не са разделени на източна и западна, което става чак в 1054 г. Че българският език е единственият език в християнския свят, приравнен с т.нар. Свещени езици -староеврейски, елински и латински. Че с тоя акт той е единственият от говоримите и днес официални европейски езици канонизиран език . Затова не случайно френските крале се кълнат над българска библия - написана на български език. Че българският език става основа и катализатор за формирането на славянските езици, а българската азбука, богослужебните книги, написани с нея на българския говорим (словесен, а не славянски) език и църковното българско слово съхранява славянския свят и го извисява културно и духовно.
Тезата, че с приемането на Закон за българския език се нарушава Свободата на словото е несъстоятелна. Може ли да се нарече Свобода налагането на модела на езиковата занемара и подмяна на литературния български език с неграмотност, словоблудство и чуждоезичие на всички нива? Наясно ли сме с понятието СВОБОДА, и че няма свобода въобще. В това число и на свободата на словото. Че свободата "въобще" е фикция. Че свободата е свободен или несвободен избор за служене на една определена цел. Че свободата е отговорност и израз на отговорността по отношение на определена цел. Че свободата не е безотговорна слободия на всеразрешеността. Че когато говорим и пледираме за свобода на словото, трябва да си даваме сметка, че словото е преди всичко оръжие - прекрасно и опасно, с което е необходимо да се борави умно и отговорно, да сме наясно как се борави с него и за каква цел го използваме. Че подчинено на безотговорни, меркантилни и деградивни цели, каквито постоянно възникват облечени в различни одеяния и хвърлящи различни съблазнителни примамки, словото става не по-малко убийствено от последиците от атомен взрив. И ако свободата на словото се "практикува" - изявява и изчерпва с медийно и с писаческо безкултурие и словоблудство всред подчертано пренебрежение и несвобода за българското слово, притиснато от безхаберието и геноцида над българския език - това не е никаква свобода, а налагани на модел на разпадността.
Трябва да осъзнаем, че Законът за българския език защитава националния ни суверинитет и дава простор за развитието на националната ни култура. Той е защита на свободата на българския език, на българското слово и българската азбучна система по посока на съхранението, развитието и растежа на българския народ. Законът е акт на държавността, мъдростта и суверенитета ни. Той се противопоставя на безотговорността на говоренето и езиковата замърсеност, стесняването, изкривяването и подмяната на българския език и на свещената ни азбука, словесност и култура.
Случайност и само плод на нахлулото безкултурие ли е допускането и развихрянето на агресията към българския език и модата за масовото му замърсяване, за стесняването на речниковия му фонд и на подмяната на български думи с чуждици? Момент само на "Криворазбраната цивилизация" ли е отрицателството, пренебрежението и стремежът за чуждоезичната му подмяна? Случайност ли е внушената отвън и подетата на твърде високо равнище у нас идея за подмяна дори на азбуката ни - идея, която тихомълком завоюва реални пространства през съвременните комуникативни средства?
Не! Не е случайност! Борбата между езиците е борба за доминиране, а борбата за собствения език и слово е борба за съхранение и развитие. Защото знайно е още от древността, че загуби ли се един език, загуби ли един народ словесната си самобитност и богатство, той бива погълнат от другоезичието на другословесността, и изчезва. Така че пренебрежението и подценяването на езика е пътят към ликвидирането на един народ. Затова да държим на българския си език, на неговата чистата и качество, значи да държим на себе си като народ.
Какво е положението сега? Погледнете улиците ни! Те са залени от чуждоезични надписи, все едно че сме в колониална държава. Чуйте как се говори по телевизиите и вижте как се пише във вестниците ни! Как се налага латиница и чуждоезичие като зле разбран "престиж" , а български думи се подменят с чуждици! Дори в учебниците на децата! И не се знае, че за внасянето на чуждиците в един език си има международно правило. Внасят се само думи за нови понятия - за названия на новооткрития, които обаче се подчиняват на граматичните закони на съответния език, в който се внасят. И ако е основателно да внасяме в езика си думи и понятия от речника на новите технологии, то е смешно и жалко да подменяме български думи с чуждици - вместо ясната българска дума "ревизия" да се налага неясната "одит", вместо събрание - "брифинг" и т.н. и т.н. , а телохранителят да стане "бодигард" ( Ах как само звучи!).
Възниква обвинението, че Законът за българския език е политика. Всичко е политика! И словото е политика! И е оръжие в политиката. Не като идеологема - това винаги го е стеснявало. Не като конюнктура - това винаги го е принизявало и изкривявало. А като същност, култура и дух на един народ.
Но само ако езикът го има, ако не е подменен и занемарен, и ако словото е възраснало и възрастващо като сила. Сила, която като огъня се нуждае да бъде подклаждана, за да не угасне и да не се превърне в пепелище, издухано от вятъра. В това е мерилото за мъдростта на всяка отговорна за народа си политика. При добра политика не се стига до занемара на езика и до инвазия на чуждоезичие, а до неговото разширяване и обогатяване в един процес на духовен растеж, изявен в силна национална литература. Но когато в политиката има пукнатини и заплахи за идентичността и самостоятелността на развитието на един народ, е необходим закон. Закон, който да го защити, като успоредно регламентира основни езикови правила и норми, за да се противопостави не просто на неграмотността, а на някои негативни процеси.
В нашия случай законът за българския език е една необходимост. Той е в защита на свободата на българското слово като основа на българската ни идентичност, култура и държавност. Нека добре да разберем смисъла му и да съсредоточим усилията си за сътворяването на един добър закон за българския език, който да го защити от ерозия, да ни защити от възникналите негативни процеси, проникващи през стесняването, опошляването и подмяната на езика ни с чуждоезичие, и да даде тон и тласък за разгръщането на духовните сили на българския народ.
А тия, на които приемането на Закон за българския език им се струва излишно, искам да подчертая, че език и грамотност са различни понятия, че науката за езика е едно, а самият език е друго, че език и спазването на правописни и правоговорни правила на тоя език са въпрос на грамотност и култура, и че във всяка държава има основни закони , на които обществото се подчинява, и един от първите закони е официалният език.
И тъй като българският език е един от основните и най-стари езици в Европа, задачата ни е не само да го съхраним с цялото му богатство, но и във връзка с 1160 годишнината от създаването на българската азбука през 2015 г. да поставим пред Европейския съюз въпроса освен азбуката ни, която е трета официална азбука в ЕС, и езикът ни да стане един от трите работни езици на общността. Но за това се искат освен познания за древността, същността, характера и богатството на езика ни не просто формално приемане на Закон за българския език, а много работа за прилагането му, и много култура и политика.


БЕЛЕЖКА:
Повече по тоя въпрос четете в електронната книга на Кина Къдрева
"ЗА АЗБУКАТА ИЛИ ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ХОД"







 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM