Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

МАРИН БОТУНСКИ

КУЧЕТА

- разказ -

Мене мама не ме е плашила с нищо като дете. Другите майки все измисляли по едно много страшно животно - лъв, слон, вълк, мечка, лисица. Най-често обаче майките плашат децата с кучета.
Да се плашат децата с лъв, все пак е достойно. Лъвът си е лъв - силно и именито животно. Животно - цар. Разбира се, ако само по това съдим, може да сгрешим, защото и други животни са ставали царе, ама такъв цар като лъва, толкова години да владее животинския свят, прости ми, не е имало.
Да се плашат децата със слона също е достойно, защото слонът си тежи на мястото, но е необичайно... Слонът все пак е мирно и честно животно и ако седнем да изброяваме добродетелите му, цял ден няма да ни стигне. Но, както показва животът, и него майките използват да плашат децата си.
Да се плашат децата с вълка, мечката, лисицата също донякъде може да се намери оправдание. Вълкът е диво и хищно животно, мечката - здравеняк и гладник, лисицата - хитра и подкупна като много нашенски лисици, дето така изкусно са овладели занаята, че горските им сестри бая има да им позавидят.
Но както казах в началото, най-често се плашат децата с кучетата. И майките не плашат децата си с това, че кучетата ще ги критикуват, или пък, че ще станат по-умни от тях, не плашат децата, че може кучетата някъде да ги прередят или да им препречат пътя, а са измислили едни страшни за децата думи "ам, ам", което, преведено дословно, значи - ще те изям.
Има всякакви кучета. Те, първо, са от най-различни породи, а и тези от една порода са най-различни кучета. Но от каквато и порода да бъде, какъвто и характер да има - кучето си е куче.
От практиката е известно, че кучетата най-лесно се привързват към стопанина си и всеки друг лаят, хапят, а могат и да го изядат. За кучето стопанин е този, който му дава хляб, който го храни. Има кучета, които могат да минат и само с хляб през деня, но са изключение, все пак - най-важен за кучето е кокала. Най-голямото боричкане и зъбене е за кокала. Те не само обичат да го ядат, но събират, заравят в земята, трупат запас. Дали са с големи запаси от кокали или не, кучетата си остават кучета. Голяма част от тях не умират при стопанина си, отиват при друг, този пък ги продава на трети и т. н., което показва, че сменянето на стопаните е характерна черта на кучетата. Сменило веднъж стопанина си, кучето смята всички останали за врагове, включително и старите си стопани.
Преди години, като бяхме под турско, разправяше ми баба, най-важният турчин стоеше в Криводол и се държеше "много справедливо" с българите. За каквото и да идеш - ще те срещне с блага дума, ще те изслуша... Бе той ти говори благо, а в селата пищят - тук нападнали черкези, обрали покъщнината, в друго село - турците взели момченца и ги отвели в Цариград, на трето място изнасилили млада жена... От село чифутите отмъкнаха Иринка, едно от най-хубавите момичета. Брат й Върбан Глогов веднага събрал акрани и тръгнал да я търси. Търсил я по всички села из Врачанско и Берковско. Не я намерил. Викаха, че вечер точел ножа си и през сълзи викал:
- Кучета! Мръсни кучета! Отвлякоха сестричката и не успях да я намеря. Сега, заклевам се, където срещна чифутин, ще му вадя душицата с ей тия две ръце.
И взе да мъсти, особено в Берковските села, особено в Черкаски, където бяха най-важните, главатарите на черкезите в тоя край. През село мина Велията и бе убит. Върбан Глогов и момчетата му го погребаха в Синьовец. Турците взеха да треперят от Върбан. Пращаха въоръжени чети по пътищата и по селата, където беше по- страдал чифутин, но не можеха да влязат в дирите на Върбан Глогов. И не смееха вече да си развяват парцала из селата по поречието на Ботуня... Но оня, "много справедливия", важния турчин от Криводол, привикал тур- ските военни големци, казал, че което не може със сила, може със хитрост, пред тях привиквал един по един девет души от село - един не устоял, продал си душицата. И не за кесия, за няколко жълтици. Да подаде сигнал, когато си дойде Върбан в село, щото, празници идат, Коледа иде, Нова година иде, където и да ходи хайдутинът - ще мине да види своите.
Подал сигналът Найден Лъжеца, така му викаха в село, но не подал лъжовен, а верен сигнал. И обкръжиха не само неговата къща, а всичкия долен край на селото... Извикали му - да се предаде, ако иска да остане жив. Върбан Глогов не се дал, излязъл из задния двор, гръмнал срещу двамата турци, прескочил плета и побягнал към Ботуня. Тия от потерята олели къщата и целия път с куршуми, но се отскубнал Върбан, преминал реката и се отправил към гората, към Балкова могила. Турците - по него. На връх Балкова могила го настигнал турския куршум. Сега там има две големи морени, хвърлени от съселяните още тогава, да знаят къде е загинал.
Като докараха трупа на убития ни накараха да излезем всички на мегдана. Стоят българите прави около Върбан Глогов, сълзите им текат, но никой не изплаква на глас. А при заптиите стои оня, турския големец от Криводол, и се прави на тъжен.
- Ние искахме да го спасим, но той не пожела...
И тогава се чу шепот зад мен:
- Кучета, мръсни кучета!
... След години в моето село имало друго куче, приютил го учителят по история, един изключително добросъвестен стопанин, за прислужник в училището. Не минала година и половина, откакто кучето сменило стопанина си, и облякло стражарската униформа. Една вечер то извело учителя по история на левия бряг на Ботуня, сложило пачка патрони в карабината и извикало срещу добросъвестния стопанин едно: "Ам, ам, ам!"
После хората от моето село го сочели с пръст и казвали:
- Изяде човека това куче!
Кучето продължавало да разнася карабината си из село и от време на време лаело по телефона на околийското куче. В началото на октомври хиляда деветстотин двадесет и трета в селото спрял камион, пълен с полицаи, а от кабината слязло охранено куче с три звезди. Кучето влязло в общината, после стражарите му тръгнали из селото и извели на площада двайсетина души. Кучето с трите звезди изкарало трима от тях напред, строило стражарите и им заповядало да стрелят.
Някъде от множеството се чул женски глас, който съдрал тишината:
- Кучета! Бесни кучета!

Има кучета, които лесно могат да те подведат. Дойдат, превият опашка в краката ти, умилкват се. Поотпуснеш ли се, току ти захапят крачола.
Противно на вълка, който не можа да се наложи като страшилище за децата, кучето мени и козината, и нрава си. Знам кучета, дето само душат, други, дето сумтят и донасят, трети се заглеждат във всяка твоя стъпка и търсят петльово мляко.
Идва преди няколко месеца едно такова куче при мене:
- Разбрах, че ще става промяна в щата. Исках само да Ви напомня за онова изказване на Иванов, че ако така вървят работите ни в ръководството, до никъде няма да стигнем!
И си излезе.
Има кучета, които изчакват да се впуснат из засада. Те са от тия опасни кучета, дето, като ги държиш вързани, се озлобяват. Пуснеш ли ги, могат да минат и за добри. Те са пресметливи кучета и обикновено не лаят. Знам едно такова куче, то обикновено ни хвали. Всяка дума и всяка стъпка ни харесва! И грешните. Някои добри, но непредпазливи стопани харесват това куче. Пускат го в двора да си играе с децата, като забравят, че то е от тия зли кучета, дето бяха вързани... Аз не вярвам на тия кучета, защото на времето брат ми беше допуснал едно в двора си, то стоя дълго време мълчаливо и една привечер изръмжа и се нахвърли на детето му. Детето изпищя, чухме писъка, наскачахме всичките братя - ние сме много и все здрави братя, - впуснахме се на кучето, то потръгна към вратницата, големият брат замахна с колеца и кучето изписка, аз го изритах с крак в главата, а малкият го хвана за шията и го удуши в двора. Кучето предаде богу дух, но беше ухапало здраво на детето крака и то дълго куцаше по другарчетата си.
Има селски, има градски, има и столични кучета. Не ви ли е направило впечатление, че селските кучета лаят по-открито. Градските кучета са по-пресметливи - знаят точно кога да излаят и как точно да излаят. За да станеш градско куче, е необходима къде по-сериозна подготовка и дресировка. Нашите зли селски кучета в града могат и палаши да станат.
На времето в нашето учреждение си беше пробил път в ръководството един "другар", който не можеше да мисли. Като станеше дума да се обсъди някакъв проект или постъпка на човек, той все мълчеше. Погледне към директора и мълчи. Директорът обикновено се изказва по- следен, а ние сме хора различни, с различни виждания и спорим. Като се обърнем към въпросния другар, той отговаря:
- Аз мисля, както мисли другарят директор!
Един ден се осмелих да кажа, че този човек е ненужен. Директорът ме изгледа изкъсо, после погледът му стана по-благ, наведе се съзаклятнически над ухото ми и рече:
- Остави го. Той е - казва - наше куче!

Има всякакви кучета - едни от тях са неграмотни и полуграмотни, но има завършили гимназии, факултети, има кучета с научни звания... Щом те залаят първите, значи, така им е казано или пък тяхната кучешка природа им подсказва, че така трябва да действат. Залаят ли те вторите става опасно, защото те могат обширно и с теоретически доводи да докажат, че едно такова лаене е закономерно и необходимо. Първите и да те залаят, най-много да се чуе в една махала, в едно село, в един квартал, но вторите имат на разположение преса, печатна база и други технически изобретения, с които могат да ти развеят парцалите по целия свят. Една част от първите ги пренасят през морета и океани, за да кажат "ам, ам" на народи, които са изгонили кучетата от националните територии, а в същото време вторите се пенят и псуват из ефира. Нека се пенят, баба на времето ме учеше, че пръв псува този, който разбира, че не може да се оправи в спора, че е загубил спора...
Като прочетох една привечер тези кучешки истории на един офицер, той му изгледа изкосо и ме попита: "Кучета ли са всъщност граничарските? Лично аз, каза, смятам, че те не са кучета, или ако в краен случай не съм прав, то тогава именно те са "наши" кучета. Но сигурно съм прав, защото те и имена си имат и звания. Граничарското куче цял живот търси следи, гони, бори се и залавя разни кучета от най-мръсен род и калибър". Знае ли човек, викам му, как ще отговори - кучета ли са или не са кучета, ако е от отсрещната страна на граничната бразда, знае ли...

Преди да завърша цялата тази история, искам да се върна в началото...
Мене мама не ме е плашила с нищо като дете. И най-важното - не ме е плашила с кучета... Вървя по света такъв един, ненаплашен от дете, край мене се чува кучи лай, някъде душат, сумтят и донасят, някъде с диоптри се заглеждат и търсят петльово мляко. Пред мене вървят хора, гледам как някой от тях подхвърлят на кучетата хляб и продължавам. Аз не мога - кръвта ми е друга. Един път дори се опитах, но така съм хвърлил парчето хляб, че кучето го взе за камък, ще ме изяде. Аз не се уплаших от това куче, не се плаша и от другите кучета - ние сме много братя и сме все здрави братя.

 




 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM