Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

IN MEMORIAM

На 5 януари 2012 година почина журналистът

ИВАН КОШНИЧАРСКИ

Иван Петров Танов (Кошничарски) е роден на 1 септември 1939 година във Враца. Завършил е гимназия в Криводол и Институт за изобразителни изкуства.
Известният журналист работи дълги години като програмен ръководител във Врачанското радио, а по-късно - като редактор във вестник "Отечествен зов". Той бе активен сътрудник на вестниците "Младеж", "Вечерни новини", "Народна армия", "Стършел", "Ехо", на списанията "Български журналист", "Българско фото", "Патриот", "Български воин"," Гражданска отбрана".
Талантлив фотограф и карикатурист, той показа на своите почитатели десетки фото и карикатурни изложби.
Издаде и книгите "Криводолици" и "С перо и обектив", в които е събрано най-доброто от неговите журналистическите и хумористични творби.
В предисловие към книгата си "С перо и обектив", излязла от печат през 2010 година, Иван Кошничарски изповядва: "Изпитал съм всичко - и сладко и горчиво, вяра и разочарование, любов и самота. Самотата е най-честата ми гостенка. Някак си неканена и нагла. Тя ражда размисъл, усет за нещо безвъзвратно, и сълзи, много сълзи... Младият човек се вглежда в своето минало, а аз - в своето бъдеще. Боже, колко кратък е живота?! Ако си нямаш Бог - измисли си, все пак трябва да вярваш в нещо! Ако не в реалното, поне в илюзиите си…
Добра среща! Преди да съм ви казал сбогом!"

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!


Иван КОШНИЧАРСКИ

ГРАДЕ МИЛ -
ВИЖДАМ ТЕ В РЕТРО-СТИЛ


На Враца - моя роден град

ДА СВЪРНЕМ по кълдаръмите на времето.
… И отново слънцето подир икиндия догаря по скалите и уличните фенери припалват фитилите си. "Скакля" притулва сребърната си лента, за да дремне под приспивния ромон на потока…
Клепалото на часовниковата кула се провира със звъна си в тесните улички и чаршията е склопила кепенците на дюкяните. Сетне се прехвърля към Кемер- махла и гъгниво приглъхва под Табашкия мост. Слънцето надхвърля с педя "Шаровитица" и утрото приижда по-мъдро от вечерта. В пробудата на деня закъснял любовник ще притича по "терлици" през улицата и бързо ще се шмугне в собствения си креват... Згориградският млекар, с гюм на гърба си, ще прикътка слугинчетта с дрезгавия си глас - Млекар о-о-о-о!".
Утро е! Обонянието сеща топлия дъх на самуните, излезли от гърлата на фурните. Подир тях ще влязат първите гювечи и едрите резени на есенните тикви. Чаршията отваря кепенци и замирисва на симид и кафе каймаклия. Отсреща чехите, братя Шуба, предлагат топлите си колбаси с традиционното "мешано".
Слънцето се е докоснало до чердаците и провряло в зелените букли на асмалъците. Бакалите, кръчмарите, шивачите, кондурджиите, кафеджиите, бозаджиите, сарачите, тенекеджиите, бръснарите, обущарите… вече са поръсили с бардетата праговете и премели тротоара. Банковите чиновници са надянали черни ръкавели и бистрят сметките. Ето го и председателя на градския съд. Простолюдието се чупи в кръста, кланя се, сваля шапка и учтиво го поздравява. Евреите търсят настойчиво първия си клиент, за да им върви алъш-вериша. "Морето на чорапите" сваля купчина сто-ка и я прехвалва от земята до небето. Файтоните са понесли господата от "голямото добрутро" и песента на конските звънчета се понася някъде къде Вършец. Наперени като пуяци офицери веят перелини, вирят саби и дрънкат шпори, сподиряни от вестовойте. Фелдфебелите пръчат мустаци и погледите им похотливо надничат в пазвите на булките.
Денят е в разгара си. Мато Вирията е прогонил махмурлука си с две ракии в гостилница "Меча кръв". Тошо Милионера е закичил ревера си с лотарийни билети и събужда надежди: "Кураж-идва нов тираж!" Дането чевръсто прави свещ върху облегалото на стол и дрънчи медали. Салията се е прегърбил под товара на пасажерските куфари. Тунчето отново се е червосала и издокарала с червената си на джувки рокля, и под сянката на чадърчето кръстосва улиците в очакване на обещания от брат й Азманов жених от Франция. Сашо Пилата е нахранил змиите си на тавана. Феслията е изпил първата си мента в хана на Савов. Любен Коминочистача е нарамил обръча с топузите и наперено стъпва, като в паничка. Милчо Свраката се е прикротил до ракийката и гледа на света тих и невъзмутим. Ицето ще те издебне отзад, ще те тупне приятелски по рамото и подвикне -"Ти гониш!" Незабравими са Крачун и Малчо, проточили сополи под смачканите козирки на каскетите и търсещи поредната поръчка за цепене на дърва… Наоколо се носи амбулантния припев на търговците. Кеф ти прясна боза, рахат-локум, халва или карамели, зачервен топъл геврек или симид. Звънарницата от офицерските шпори е заглъхнала, отривистите команди в артилерийския полк са отекнали от "Бутов дол" та чак до "Биволарски връх".
Отново се обажда клепалото на градския часовник. По улиците шмулят фустаните на слугинчетата, сподиряни от похотливите погледи на калфите и чираците. Отсреща "цъфват" мазните усмивки на кръчмарите. Доверчивите погледи на вдовците. Изпъчените гърди на кибиците. Неукротимата гълчава на ваксаджийчетата. Трътлестата походка на пристава. Коварството на лихварите. Локумджийството на адвокатите. Тихите стъпки на полицейските агенти. Непоправимите гърбици на хамалите… Гледаш отсреща фирмите и цъкаш с език - Коминочистачно дружество "Белият гълъб", Тенекеджийница "Тишина", пивница "Тути-Фрути", "Морето на чорапите", "Колониал -Империал-Централ"….
Кафенетата са приютили чиновниците пенсионери, все кореняци врачани. Те бавно, на пресекулки, сърбат турското каймаклия кафе, стъкмено на горещ пясък. Похапват рахат-локумчето забодено с клечка за зъби и отпиват от чашата студена водица. Едни прелистват "Зора" или "Утро", разпнати на дървени рамки и бистрят политиката. Други хвърлят заровете на табла или играят карти. През това време чевръсти малчуганчета, с протрити отзад панталонки, търчат с медни подноси и сервират кафета по адвокатските кантори на площада.
Боби Минчев произвежда в мазата на къщата си чудесно вино, ракия и какви ли не ликьори. Мераклия както в занаята, така и по булките. Негова бе и кръчмата, в която се ширеше голям тезгях, широкоплещест кръчмар с мустачки "ала Хитлер" и етажерка с всевъзможни питиета. Абе - от "врабче млеко". Столовете -метални и сгъваеми. Пода поръсен с водица и преметен старателно.
Влиза клиента и си поръчва юзче гроздова. Веднага му сервират и три салатки /кисело зеленце с червен пипере, червена печена тур-шийка и мъничко маслинки, гарнирани с лучец/. Ракийките се плащат, а салатките - "подарък" от заведението. Удряш му не едно и две юзчета и кефа ти идва наготово.
Но ракиено време идва и привечер, по икиндия. Едни сядат под асмалъците на студена грозданка, други запрашват над "Вратцата" в бирарията "Лидо Венеция". Тук обикновено след икиндия ид-ват на коне офицери от Врачанския полк и прелюбодейци с жени за ширпотреба. До заведението има езеро и лодки за ценителите на самотата и романтиката. Свири оркестър и в сумрака на вечерта влюбените танцуват "Компарсита" скъсили докрай дистанцията.
По това време и "Скакля" се кротваше в сандвича между скалите. Звездите цъклят очи и с любопитство гледат вечернята и звездобройците в парка. По това време радиото бе рядкост, а за телевизия никой не поменаваше. Възрастните, нарадвали се на ласки и прегръдки", си лягаха "с кокошките", докато младоците до късно танциха на дансига. Е, имаше и "трубадурци". Влизха в ролята на Балгаран е галант и по цяла нощ щъкаха с грамофони "Марка куче" под прозорците на изгорите си и правеха серенади. Често "Лили Марлен" и "Дона Клара" прогонваха съня и спокойствието на родителите и те тутакси заливаха главите на "поклонниците" с кофа помия. Какво да се прави - и любов без жертви няма! Нощите, тези покорителки на потайностите, скриват в булото си и хора и улици. Горе звездите ги повежда за носа "звезда Кервандийка". Градът притихва за сън. Скоро ще довтаса и заревото, за да възвести новия ден, окъпан и по-мъдър от вечерта. И всичко започва отначало…



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM