Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

 

Кина КЪДРЕВА

П и с м о

Уважаеми г-н Ботунски,

Благодаря за книгата, която ми подарихте. Тя не само ми създаде удоволствие, но ме и наведе на много въпроси за поколението, за авторите и литературата.
Есето Ви за Ботев – един дух, една еманация на българина в неговия върховен полет и неговата кръстна обреченост, Ботев, с когото винаги съм живяла в самотата и стремежите си, ме развълнува. Думите Ви са верни и чудесно изложени, а отвореният край е жест към премълчаното за жестоката истина. Нейната тайна спести, или по-точно ни спестява позора за убийството. Но мислили ли сте какво би станало, ако не бе убит от грешници и предатели, когато им поисква сметка за това, че е подведен в жертвения акт не за себе си, а за момчетата и за България. Той би бил оклеветен, низвергнат от играчите, би бил унизен и убит психически, физически и обществено. В тоя смисъл „за-блуденият куршум”(който впрочем убива и свидетелите на случая) спасява Ботев от още по-голяма травма, а нас – от оня черен печат по челото на България.
Същото би станало и с Вапцаров, ако бе останал жив, защото с постигането на идеала винаги се надигат мътните сили на «келепира». А нима не е така и с днешната Демокрация? И в нашата пишеща и писателска общност?
Аз не познавам «на живо» Константин Павлов, но неговият «случай» е все пак от по-добрите. Както и тоя на Иван Динков. Те имаха име и издания, и това им позволи да се реализират. Но колко са нереализираните и недореализираните всред тия, за които казвате такива мили думи. Не зная творческите им възможности, за да преценя. Зная само, че никой не може да надскочи ръста си. Не съм съ-гласна с лансираното мнение, че талантът, ако е талант, ще се пребори и ще изплува. Изплуват и се преборват хората с оня «Аз», който е готов на всичко, за да се изяви. Аз не приемам това «Всичко». И смятам, че нереализиралите се таланти са повече от реализиралите се. А да се «реализират» през смъртта, което значи да си стигнал до абсолютното дъно на отчаянието и съвсем да не те интересува собствената ти реализация, която други подемат, понякога и защото вече те няма и не им се перчиш, а въздигайки името ти може само да се прославят – това е много, много тъжно. И какво е славата – нищо! Важното е онова, с което си дарен и което е станало твоя същност и диалог със себе си и другите, да разшири духовния и зрим свят и да въздигне духа и чувствеността на другите, в пътя към прекрасното, човечността, възвишеното, което съществува и което е постижимо, но което често е невидимо за повечето хора и удавено в дребнавостта на бита и болката на грижите - защо иначе е феномена на поезията? Още по-натоварен със задачи е феноменът на литературата (жанровете на белетристиката и философията), но това често не се разбира и от самите литератори. Особено в нашето време на словоблудство и на търговия със словоформи всред затъпяващите човека и човечността вихрушки на масовата култура.
Всред всичко това Вашата книга е една добра, добре написана и полезна книга. Добре е изградена и композиционно с тия дневници – есета и зарисовки между очерците и спомените.
Явно сте не само добър автор и обществен деятел, но и много, много добър приятел. Но не виждам да Ви е подадена ръка.. Радва ме духовната Ви щедрост към другите - ценя всичко това и смятам, че човек се измерва не само с творчеството си, а и с духовната си щедрост и подадената ръка - нещо, което рядко се среща в егоцентричността на таланта и на индивида...

От сърце Ви желая здраве!
И продължавайте своя път.
Кина КЪДРЕВА




 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM