Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

90 години от рождението на Никола Дадов

ДОБРЕ Е, ЧЕ ТЕ ИМАШЕ, МАМА!

Любимецът на няколко поколения, артистът Никола Дадов (Мамата) е роден на 20 ноември 1921 г. в Струмица, Югославия, в семейството на потомствени градинари. Неговият път започва като сценичен работник в театъра на Горна Джумая (днешния Благоевград). После учи в Музикалната академия (при проф. Христо Бръмбаров), но войната прекъсва следването му и той тръгва по фронтовите пътища. Девет ордена за храброст ще получи, после с години ще лекува раните и ще се учи да ходи.
Пъвата му роля - Македонски в "Хъшове". За да пресъздаде в богатия си театрален живот над 250 образи. И над 100 в киното. За киното го открива Захари Жендов. Първата роля - селянина Петър във филма "Септемврийци" (1954). Най-"голямата" - Гатьо в "Дърво без корен"…
Заслужил артист.
През 1999 г. му бе присъдено званието Почетен гражданин на Враца.
Почина на 22 ноември 2005 г.

Някак тихо и безшумно в последните години отминава всеки 20 ноември, рожденият ден на известният театрален и киноактьор Никола Дадов.
Тихо и безшумно вървим по земята и ние, неговите зрители и обожатели на огромния първичен, земен талант, ние, които в угрижения ден забравяме хората, дарили ни красота, и радост, и упование. Толкова ли са много големите таланти по нашата земя, че не умеем и не смогваме да кажем заслужената добра и благодарствена дума! Толкова ли втренчено сме се вгледали само в хляба, този хляб, дето цяла година оплакваме, че го няма, и все се продава в големи и по-големи количества. И само той ли приковава погледа ни, мисълта ни, действията ни!
Минавам всяка събота край Дадов, спирам до паметничето, паля свещичка, слагам стрък цвете в равно окосената зелена трева в надгробието.

… Преди да дойда във Враца и преди да се запозная с "живия", силен и в цветущо състояние на таланта си Никола Дадов, аз вече го познавах… Портретите му, заедно с тези на Иван Димов, Константин Кисимов, Иван Кондов, Иван Братанов и др. бяха окачени във фоайетата и коридорите на всяко българско кино. На онзи, размножения портрет, той е толкова млад и жизнен, но по-важното е, че е открит - щом го погледнеш ще разбереш, че този човек ще ти каже и най-горчивото нещо, без да те излъже и без да ти спести истината, и ще ти я каже без да го усуква, а както обикновено го казва "обикновеният" народ - право куме, та в очите. Вече имаше зад гърба си първите роли в едни от първите български филми, които му създадоха популярността - нито евтина, нито временна. И беше ясно още тогава, че макар и с много труд и упоритост, през много лутания и перипетии Никола Дадов ще върви към все по-високи постижения, към все по-пълното разкриване на огромния си талант.
Над сто роли изигра в киното Никола Дадов. И нито една не е за подценяване. Защото и в най-малката роля все има по един щрих, който доизгражда целостта на българския характер. Но от първата му поява в български филм - до Гатьо в "Дърво без корен" на режисьора Христо Христов - артистът извървя труден, но чудесен път, разкривайки от роля в роля все по-широко и все по-дълбоко своята дарба по рождение. Не, не е грешка - защото Никола Дадов е роден артист!

И който е гледал "Дърво без корен" не може да не е отнесъл със себе си поне част от любовта и мъката, породена от любов, да не е усетил оня черноземен лъх - на родна земя, роден край, родно гнездо. За ролята на Гатьо Дадов получи една от четирите главни награди на 19-ия международен кинофестивал в Карлови Вари през 1975 г., първи награди на фестивалите в Германия, Грузия и Италия.

Тази роля беше и голямото основание на Никола Дадов да бъде присъдено званието "заслужил артист".
Около присъждането на званието имаше и горчивина. Враца направи предложението - резултат нямаше. На следващата година Дадов бе предложен отново от врачанските институции, присъединиха се Съюзът на филмовите дейци и Съюзът на артистите. Всички отбелязваха високото художествено постижение в "Дърво без корен", но в списъка на удостоените със званието Никола Дадов го нямаше. Помня островат разговор с Александър Лилов, който сподели високота ни оценка, но… защо не сме се обадили по-рано…

На следващата година упорството на Враца даде резултат.
В тези години почти всяка вечер сядахме заедно в Клуба на дейците на културата, аз имах здравословен проблем и си позволявах чаша червено вино. Кольо Дадов си поръчаше голяма салата и гроздова ракия ("грозданка"). Беше корав характер, никой не го е чул да хленчи за каквото и да е. Но в тези вечери, след поредните чаши, зад "коравостта" на думите му усещах трептенето на болезнена струнка.
Дадов обичаше откритостта, и сам беше открит. Прекланяше се пред дарованието в човека. С особена любов говореше за Иван Братанов… С политиците и началствата се държеше откровено и остро… В Клуба на дейците на културата присядаше с Цветко Сандулов, Димитър Шонев, Илия Борисов, Кирил Торомански, Владимир Данкин…

… Прекрасно може да се нарече динамичното присъствие на Никола Дадов във Врачанския театър. Той идва в нашия град през 1951 г. и престоява тук до 1953 г. За да се върне отново през 1965 и да остане завинаги в подножието на Врачанския балкан, в поднебието на Околчица. И като започне от "Граничари" и "На юг от 38-ми паралел" да създаде цяла галерия от запомнящи се образи, да изгради свой, Николададовски стил, да омагьосва публиката в постановките на "Студена земя" от Христо Кацаров, "Иркутска история" на Ал. Арбузов, "А тук по здрач е тихо" на Б. Василиев, "Боряна" на Йовков, "Тузлушка история" на Кольо Георгиев, "Любов под брястовете" на Ю. О`Нийл, "Одисей пътува за Итака" и десетки още живи и неизтриваеми от паметта ни художествени образи.
Толкова първична красота и вярност имаше в дружбата и партньорството му с Юлия Ганчева, Георги Горанов, Ивайло Диков, Васил Вачев…

През 1978 -79 г. бе директор и главен художествен ръководител на театъра… (И е единственият, може би, директор на театър, издал заповед за наказание на себе си, на артиста Никола Дадов!)
… Като го пенсионираха (защото у нас станаха царе да пенсионират артистите в най-омъдрената възраст), Никола Дадов, чието име е редно и естествено да носи врачанско кино, или театър, или културен институт,… започна да отглежда цветя. Цветята растяха и разцъфтяваха под постоянните му грижи, а неговата душа, независимо от топлотата и подкрепата, която му даваха съпругата Маргарита и синовете Цвети и Стоян, "мръзнеше" в землището на село Лиляче и в къщата под площад "Руски" във Враца: заради българското ни безпаметство и крещящата неблагодарност, заради пропуснатата нужна и непропуснатата ненужна дума, заради лакомията в битието и духовното безапетитие, заради погребания висок порив в името на охолното битие, заради…
Но това са мои думи. Никола Дадов никого не упрекваше, само в погледа му се стаяваше жал за нас и за това около нас…
Казваше, че и мътната вода се бие в бреговете, мие се в пясъка и крайречната растителност, утаяват се най-тежките й частици и… накрая се избистря. Ще се избистри и нашият живот.
Толкова вярваше, че ще се избистри.

Марин БОТУНСКИ

 

Никола ДАДОВ

ИЗРЕЧЕНИЯ
. Какво друго определя величието на човека, ако не мисълта му!

. Пази се от оня, който се страхува от теб и помни, че и в най-благородните постъпки подлата душа винаги вижда най-долни подбуди.

. Най-прекрасен подарък, даден на хората след мъдростта, е дружбата.

. Който не знае истината за миналото си, той не е достоен за бъдещето си.



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM