Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Димитър МАРКОВ

ЗА ВРАЦА И "ВРАЦА В ТЪРСЕНЕ
НА ЗАБРАВЕНОТО ИМЕ"

Няма истински вра(т)чанин, който да не е развълнуван от появата на книгата на Огнян Пищиков. Едно, че градът ни заслужава да се познава цялата му история и друго, че ни дойде до гуша от дискриминация - на всеки от нас от дете му е писнало да слуша за некацащата тук гарга, нали? Сякаш България се състои само от София, Варна и Пловдив и чат-пат Русе, Бургас и Благоевград (е, и Плевен все се мъчи да е в тази група, но...). Така си е : Постоянно ни дискриминират и постоянно режат от територията на областта ни(да не поменавам в полза на кого).
Враца заслужава да бъде възхвалена. А каква по-добра възхвала от изчистване името и търсене корените й. Относно името на града аз написах една малка статия още в зората на т.н. "демокрация" (януари ,91) и понеже статийката ми не е обемна, я прилагам факсимилно.


Сега за книгата на О. Пищиков. Нямам намерение да я анализирам, целта ми е да споделя само някои свои мисли, породени от прочита й. Похвални са търсенията на автора: и езикови, и топонимически, и исторически. Умело свързва някогашното открито царско погребение на Могиланската могила с по-късното Рогозенско съкровище. Много старание е вложил и в издирването на сродни топоними(за Вратица, Вратца и Враца) и то не само у нас, а и в съседни страни, че и в някой по-далечни. Интригуващи са изводите, които авторът прави за да защити предпоставената си теза: името на града ни не е нито славянско, нито турско, нито римско, нито гръцко, а чисто тракийско. Тази теза, както г-н Пищиков пише, не е безапелационно доказана от него, а той само дава повод за: "Приказката трябва да продължи". И тя продължи, защото още миналия месец започнаха нови археологически разкопки в района на прохода Вратцата.
Имам едно несъгласие с автора на книгата - за "В славянските държави,... никой не ни възприема като братя,..." Ако е така, защо хиляди руснаци гинат за освобождението на България (включително и на нашия град), само за слава на императора си ли? Защо след Освобождението пък на помощ на младата ни държава идват видни учени и творци като Иречек, Мърквичка, Вешин?
Да, съгласен съм, че "аз", "на" и "ще" се срещат само в нашия език, но ще допълня и че групите "шт" и "жд" също ни отличават от останалите славянски езици, ала защо в книгата са приведени само примерите, отличаващи ни, а не и многократно повечето, сближаващи ни? Не случйно бъдещите филолози изучават в университета дисциплината "Сравнителна граматика на славянските езици". Не случайно и с българските книги още през Средновековието русите обогатяват езика си с т.н. "висок стил" и затова имат народни думи като "кролик", "туман", "деревня", но употребяват също "заяц", мгла", "село" и казват "город Волгоград"
Това е забележката ми по книгата, но заключението може да бъде само едно: "Враца в търсене на забравеното име" е навременна, полезна и патриотична творба, заслужаваща похвала и адмириране. А най-добрата оценка за нея ще бъде, ако разкопките се увенчаят с успех и докажат древността на града ни.




 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM