Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

МАРИН БОТУНСКИ
НА 75 ГОДИНИ

МАРИН БОТУНСКИ (Марин Стоянов Йорданов)
Роден 10. 08.1940 г. в с. Краводер, Врачански окръг. Завършил българска филология в СУ „Кл. Охридски”.
Главен редактор на вестниците „Отечествен зов” (1975- 1982), „Вестител”, „Врачански новини” (1994 г.) „Зов за истина”( от 1995 г.) Заместник главен редактор (1982-1991) и главен редактор (от 1992 г.) на литературно-художествения алманах „Околчица”. Основател и ръководител на Младежкото литературно обединение “Околчица”, 1984 г.
Председател на дружеството на писателите – Враца.
Автор на книгите: „Атомното сърце на Родината” – очерци (в съавторство), изд. „Народна младеж”, София, 1974 г. „Нащърбеното огледало” – разкази, Държавно военно издателство, София, 1975 г. „Бели брег” – новели и разкази, изд.„Народна младеж”, 1985 г. „Тръпка и ехо” – параболи, Издателска къща „Будилник”- Враца, 1993 г. „И певци песни за него пеят” – поетична антология за Христо Ботев, ИК „Будилник”- Враца, 1996 г. „Ранни дългове” – художествена публицистика, „Контакт -92” – Враца, 2006 г., "Ботуня през сърцето ми тече" - избрани разкази, "Контакт-92" - Враца, 2010 г., „Ранни дългове - книга втора” – художествена публицистика, „Контакт -92” – Враца, 2013 г.
Автор на сценарии за телевизионните документални филми: “Петте дни на Войводата” и “Пред белия лист”.
Носител на наградата “Васил Воденичарски”(за разказ), Наградата на Враца за литература 1974 (за книгата “Нащърбеното огледало”) и 1985 г. (за книгата “Бели брег”), Наградата на голямото читателско жури на в. “Работническо дело” за разказ.
Носител на Наградата на Враца за 2015 година.

Разкази и новели на Марин Ботунски са преведени на руски, украински, немски, сръбски, арабски езици.


Йордан РАДИЧКОВ

...Авторът е роден във Врачанско, живял е из всичките тези места, описани в книгата, продължава да живее там и днес. Читателят ще забележи, че неговите чувства и неговото въображение винаги се скитат по родните места и с някои малки изключения винаги търсят опора в тях. Не бих се наел да давам критическа оценка за написаното в тази книга, това ще на-правят читателят и литературната критика, но мога да кажа, че написаното в по-голямата си част оставя впечатлението за автентичност. Врачанският край даде на нашата литература много писатели, литературни работници, очеркисти и публицисти. Те толкова много нещо написаха, че съм се чудел понякога отгде продължават да из- гребват материал за своите писания в това шепа място, затворено между каменния силует на Врачански камък и Дунава. Тука ще се отклоня за малко, за да кажа, че и моя милост няколко години се препъваше в това шепа място и съчиняваше истории, навявани зиме откъм Дунава или пък нашепвани тихо на ухото от Балкана през всичките сезони на годината. С «Бели брег» един автор, роден посред тази земя, идва да ни каже, че всъщност нищо не е из-гребано от рудницата, защото тази рудница е самият живот, подвижен, мъчно уловим с перо, постоянно обогатяващ се.
Марин Ботунски се придържа главно край реката Ботуня, най-често той топи перото си в нея, за да ни разкаже една или друга история, и мисля, че в това е главното достойнство на книгата. Ботуня е известна предимно на рибарите, едва ли има въдичар, който да не е замятал въдицата си в нейните вирове. Това е едно от светите места за всички въдичари на България. Авторът подобно на въдичарите също замята своята въдица и подир прочитането на книгата ще видим, че лутанията му покрай реката не са били напразни.
В езиково отношение книгата е стегната, носи белезите и оцветяването на свят или народ от Врачанско. Диалектните думи се употребяват от автора пестеливо, той умишлено ни ги подхвърля, за да им даде втори живот. В епилога към книгата, като описва как реката пее под краката му, Марин Ботунски продължава: «Пусто и диво е коритото й тук. Наоколо няма нито един вреж, а толкова много плод - камък до камък!» Вреж - това е ластар. Врежове пускат дините, пъпешите, тиквите. Но ето че в коритото на реката се е изтъркалял много каменен плод, а никъде не се вижда нито един ластар.
... Накрая не ми остава нищо друго, освен да пожелая от все сърце «На добър час!» и на книгата, и на нейния автор.

Из „ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ДУМИ“
към книгата „Бели брег“


Константин ПАВЛОВ


Траян ПЪРВАНОВ

ЧУДЕСА

На Марин Ботунски

Чудеса от мойто време – колко злато
от бакърени ракити край Ботуня,
дето мина запъхтяното ми лято
на дъгата под опънатите струни.

Много ви повтарях, чудеса, и тичах,
и се спъвах в камъни и водорасли –
малко преди в тъмните къртичини
влагата на тежка есен да порасне.

И се чудя как след непростими страсти
винаги оставате неповторими,
и ви търся в сянката на жълти храсти,
и ви срещам във снега на къси зими.

Чудеса – човешки прости и прекрасни,
оставете в мене своя отпечатък –
много чужди на смъртта и неподвластни,
с тази дълга вечност във живота кратък.


Дамян ДАМЯНОВ


Стоян Ц. ДАСКАЛОВ


Марин БОТУНСКИ

КРИВОТО ДЪРВО

- разказ -

Текат бавноходни летни дни. Дори не текат, а се влачат с оная бавност, която, обвита в трепкащия облак на маранята, оставя впечатлението за безкрайност на деня... Слънцето - и то като че не се движи - застанало в средата на небесния път, прежуря, гори с убийствено силните си лъчи. Пепелива е от горещината небесната синева. Земята, като разсъхнала бъчва, пропуква с нагорещените си и попукани обръчи. Задуха. Асфалтираните алеи в парка на градския стадион са като посипани с жарава и размекнати, както човек от висока температура.
Кривото дърво, което стои самотно в средата на тревната полянка, протяга прегърбената си снага, мъчи се да улови с листата си поне малко хладинка, но въздухът е прегрят и отнийде не идва полъх на ветрец. Сега то завижда малко на по-братимите си от двете дървесни групи, които стоят като зелени облачета вляво от централната алея на парка. Изправили снага един до друг, те си правят сянка, създават си оная живителна хладина, която облагородява, а в тежки моменти и спасява живота. Край тях и тревата е по-зелена, а големият килим около него е вече с прегорял цвят. Преди малко старият художник, като разтваряше триножника си под сянката на отсрещния кестен, нарече цвета с неговото си определение - августовско зелено.
Ако листата са очи на дърветата, то кривото дърво сигурно е видяло как от фургона на работниците по поддържането на парка излезе една мъжкарана с дочен панталон, сложи в устата си половинката домат, който държеше, отри длани о панталона и тръгна към художника. Пътьом щипна по бузите шестгодишната му внучка, която учеше своя Мечо да ходи по тревата, и спря пред статива.
- Какво ще правиш? - заувърта се жената около стария художник.
- Ще рисувам.
- А, значи си на почивка.
- На работа съм.
- Че каква работа е това - драскаш с четките по платното.
- Трудна работа. ...още


Константин Павлов и Марин Ботунски, 2003


Надя ПОПОВА

ВРЕМЕ ЗА СЪБИРАНЕ
НА КАМЪНИ

Документалните четива са били привлекателни за читателя от литературен, интелектуален тип, за човека, който търси в писаното слово не забавление или пикантни подробности, а нещо повече – истината за явления и хора, щрихи към времето. Този читател си задава въпроси и търси отглас на соб-ствените си преживявания в съдбите на другите, в превратностите на личното и общественото битие, в парадоксите, въздигащи хората на духа или обричащи ги на отрицание, често дори на анонимност. В този контекст книгата на Марин Ботунски е много ценна. Освен че изважда на бял свят общоизвестни имена и свързаните с тях събития, тя насочва вниманието ни и към по-слабо „озвучени” творци, незаслужено подминавани или направо забравени (като например покойния вече поет Траян Първанов, писателя Живко Сотиров или художника Тодор Ваков).
Събраните в книгата портрети на повече от 40 български и руски творци са стоплени от личното познанство на автора с тях, от общи преживелици през различните години, някои са подкрепени и с документални свидетел- ства: писма, автографи, богат снимков материал. ...още


Ден на хумора и сатирата, 1 април, КДК - Враца


Иван ГРАНИТСКИ

... Алманах «Околчица» е може би единственото литературно списание или алманах в България, поне аз не знам друг, който да има такава последователна патриотична насоченост и насоченост към това – да се връщаме отново, и отново, и отново към заветите на Ботев, тази велика космополитна, социална и национална душа.
Аз намирам, че всеки опит на съвременен български писател, всяко усилие да се служи на българското слово, е всъщност усилие да се служи на храма на българския дух, на българската църква, на българското образование, на българския град. Изобщо – един опит за строителство. Той може да бъде опит за духовно строителство, но всичко е свързано. И в крайна сметка пак опираме до заветите на Ботев, този велик духовен строител…
Накратко, ние трябва да поздравим Марин Ботунски и екипа, който е работил върху този алманах. Важен е този духовен пример, който вие давате на другите градове и на нацията.
Сигурно е, че повечето от така наречените «силни на деня» няма да се трогнат, няма да разберат, но те не са се трогвали и тогава…

( Из „Да следваме заветите на Ботев” – слово, произнесено на 29 май 2007 г. , алм. „Околчица”, 2008 г. Стр. 142 – 145)


Цанко ХРИСТОВ

Д Ъ Р В Е Т А

На М. Ботунски

Умирате ли, есенни дървета?
Въздишките ви, някога зелени,
люлели облаци, криле и мълнии,
надолу слитат - и под тях земята
като ковчег разтворен хладенее.
И вятърът ви пее упокой,
реката в дефилето ви оплаква,
а хълмовете вече коленичат
до гроба ви...
          Но вий стоите прави!
И пак челата ви се вдигат остро,
и гърбовете ви не се пречупват
под гибелното бреме на страха.
И нека звяр и камък да си мислят,
че свършено е с вас. И жалък червей
да остри за плътта ви своя зъб.
Вий ще пребродите до дъно ада
от яростни фъртуни, от самотност,
от неми снегове и безнадеждност.
Април изправени ще ви намери,
в сърцата ви премръзнали да влее
от слънчевата животворна кръв.


Кина КЪДРЕВА

П и с м о

Уважаеми г-н Ботунски,

Благодаря за книгата, която ми подарихте. Тя не само ми създаде удоволствие, но ме и наведе на много въпроси за поколението, за авторите и литературата.
Есето Ви за Ботев – един дух, една еманация на българина в неговия върховен полет и неговата кръстна обреченост, Ботев, с когото винаги съм живяла в самотата и стремежите си, ме развълнува. Думите Ви са верни и чудесно изложени, а отвореният край е жест към премълчаното за жестоката истина. Нейната тайна спести, или по-точно ни спестява позора за убийството. Но мислили ли сте какво би станало, ако не бе убит от грешници и предатели, когато им поисква сметка за това, че е подведен в жертвения акт не за себе си, а за момчетата и за България. Той би бил оклеветен, низвергнат от играчите, би бил унизен и убит психически, физически и обществено. В тоя смисъл „за-блуденият куршум”(който впрочем убива и свидетелите на случая) спасява Ботев от още по-голяма травма, а нас – от оня черен печат по челото на България.
Същото би станало и с Вапцаров, ако бе останал жив, защото с постигането на идеала винаги се надигат мътните сили на «келепира». А нима не е така и с днешната Демокрация? И в нашата пишеща и писателска общност? ...още


Октомври 1976 година. Елисавета Багряна и Марин Ботунски.


МАРИН БОТУНСКИ

КУЧЕТА

- разказ -

Мене мама не ме е плашила с нищо като дете. Другите майки все измисляли по едно много страшно животно - лъв, слон, вълк, мечка, лисица. Най-често обаче майките плашат децата с кучета.
Да се плашат децата с лъв, все пак е достойно. Лъвът си е лъв - силно и именито животно. Животно - цар. Разбира се, ако само по това съдим, може да сгрешим, защото и други животни са ставали царе, ама такъв цар като лъва, толкова години да владее животинския свят, прости ми, не е имало.
Да се плашат децата със слона също е достойно, защото слонът си тежи на мястото, но е необичайно... Слонът все пак е мирно и честно животно и ако седнем да изброяваме добродетелите му, цял ден няма да ни стигне. Но, както показва животът, и него майките използват да плашат децата си.
Да се плашат децата с вълка, мечката, лисицата също донякъде може да се намери оправдание. Вълкът е диво и хищно животно, мечката - здравеняк и гладник, лисицата - хитра и подкупна като много нашенски лисици, дето така изкусно са овладели занаята, че горските им сестри бая има да им позавидят.
Но както казах в началото, най-често се плашат децата с кучетата. И майките не плашат децата си с това, че кучетата ще ги критикуват, или пък, че ще станат по-умни от тях, не плашат децата, че може кучетата някъде да ги прередят или да им препречат пътя, а са измислили едни страшни за децата думи "ам, ам", което, преведено дословно, значи - ще те изям.
Има всякакви кучета. Те, първо, са от най-различни породи, а и тези от една порода са най-различни кучета. Но от каквато и порода да бъде, какъвто и характер да има - кучето си е куче. ...още






.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM