Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ
COJONES

Бойко Ламбовски

Нито знам гръцки, нито съм специалист по Стара и Нова Елада, нито обръщах особено внимание на гръцката криза. По-интересни ми бяха нашенските интерпретации, между които често просветваше анонимното "Сега комшиите ще гризнат дървото". Или вестникарски заглавия като "Гърция клекна пред кредиторите". Интересна ми беше и самата Гърция, чиито жители живееха, поне каквото съм видял, доста по-добре от нас. Колкото и странно да е - май и сега продължават да са по-добре. Във всеки случай са по-оптимистични от нас и моето обкръжение - техните окайващи ги и окайващи се съседи. А и все още са с пенсии и заплати, които не ги карат да се чувстват като клошари на щат.
Чат-пат се осведомявах - пак през последните години - как реагираха те на натиска от МВФ и Европейската банка, гледах им хъса, видях как изгря СИРИЗА, чух как пратиха нашата Костадинка Кунева от гръцка страна в Европарламента не за това, че казва "yes" на големите административни и политически босове с убедителен кучешки поглед, а задето се опъна на местни неправди и плати за това с лицето си - изгориха я с киселина. Гледах и този, новоизбрания Ципрас, как се здрависва, какво говори и ще ви кажа - не го познавам, но каквото обеща преди изборите, това и прави след тях. Съгласете се, рядко се случва такова нещо, хеле у нас.
Иначе съм много далеч от амбицията да правя икономически анализи кой е крив за гръцката криза или как точно трябва да се оправи тя. Знам от баба си: като имаш борч, трябва да го връщаш. И в чужд манастир със свой устав не се ходи. Световната икономика обаче с всичките си неолиберални катехизиси днес ми пообърка представите, взе да ми се струва по другояче устроена завера. Ако световното отношение към борча беше на принципа "върни или умри", то големите финансови институции не биха наливали милиарди на провалили се банки, които не могат да изплатят нито дължимото на клиентите си, нито да върнат откраднатото от собствените си управници. Поне баба ми не би схванала такава управия - не. Би се прекръстила само. Но то - световната икономика, па и политика не са май онзи идеален и честен свят, който се надявах да намерим след падането на Берлинската стена и хвърлянето на Татовата оставка. Разбрах го, когато новите ни съюзници забомбардираха такива като нас в комшийска Сърбия, защото не давали Косово на арнаутска вяра, и се заеха да устройват там нова държава. И когато отидоха да дирят на Садам атомните бомби и ядовитите химикали, макар поне шпионите им да знаеха, че такова нещо няма. А когато трансформираха Либия в нещо като Сомалия, видях, че и в чужди манастир със свой устав (и свои бомбардировачи) се ходи днес и че изобщо бабините добродетели не важат при новите real politic практики. Затова нито ще анализирам гърците, нито ще лъжа, че знам какво ще стане. Не знам. Всичко може. Примерно - поради гръцкия инат гневната световна власт да ги осиромаши до деветнайсто коляно; или пък от неконтролируема възмута да ги зароби и прати целокупно да гърбят из памуковите плантации или да въртят гребла по самолетоносачите, докато изплатят борча... Което не знам, не знам.
Знам само, че този инат ме респектира с нещо. Както ме респектира и един от лозунгите, които гърците вдигнаха, докато трамбоваха площадите на най-старата демокрация в света:

"Ако Гърция беше банка, досега да я бяха спасили."
По-горе казах, че съюзниците бомбардирали такива като нас, но усетих, че леко бъркам. И се натъжих. Защото такива като нас освен САЩ и Англия през Втората световна война не ги бомбардират. Не че е хубаво да те бомбардират, но и когато хептен няма нужда, малко почваш да се питаш - като съм толкова небомбардиран, защо съм все на опашката? А и причината да не те бомбардират не е за гордост. Защото си я знаем. Няма никаква нужда да бомбардираш някого, чийто управник тича да ти целува ръката още преди да си му наредил каквото и да било.
Ето сърбите, да кажем, не само като управници, но и като нация се опънаха на Хитлер, опънаха се на Сталин, опънаха се дори на днешния световен властелин. А Чехословакия, Унгария и Полша въстанаха срещу смазващата мощ на Съветския блок, Гърция не се уплаши да воюва с Мусолини и Хитлер, дори на първия му понасини носа. Сега пък показа неприличен жест на сили, при чието само леко намръщване родните ни политици се препотяват и рискуват да заболеят от нощно напикаване на зрели години.
Както казах, не знам как ще свърши това. Но си спомням Хемингуей, мисля, че беше романът "За кого бие камбаната". Там героят му воюва в Испания по време на гражданската война, като често попада в ситуации, когато трябва или да се отстоиш, или да ходиш без лице по-сетне. Това местните испанци смятат за смелост и му казват "да имаш cojones". Няма да превеждам какво е cojones, ще се досетите сами.

Биковете и някои мъже имат такова нещо. Изглежда, някои нации също го имат в повече.
Най-интересното, без да съм проверявал, е, че сигурно и някои от жените на тези нации го имат. Може би е компенсаторно, защото у други нации дори някои мъже го нямат, хеле политическите такива. Само не мога да разбера дали влизат в политиката поради тази липса, или пък още щом влязат в нея, ги оперират - за удобство и по-кадифени нотки на гласа.





.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM